За вземането и за даването

"Все повече стават нашите съотечественици, които буквално са пропити от страшния дух на потреблението, дотолкова са проникнати от него, че и към Църквата  се отнасят така утилитарно, като към някакъв духовен супермаркет. С тези хора е много сложно сериозно да поговориш за каквото и да било, те не искат да узнават, да се учат, те искат само едно - да вземат и да отнесат."
игумен Нектарий

  Да вземат и да отнесат. Каквото видят, каквото си харесат - ако може, безплатно или пък да е много скъпо. За да се хвалят после пред себеподобните: виж какво мога да си позволя. Дрънкулка, на която да се порадват от ден до пладне. И после пак на лов за новото лъскаво нещо.
  Вярно, ловуват хората. Тичат за нещо. Уж успяват в лова, а им става все по - горчив вкусът вътре в тях. Убягва им ... какво? Сякаш усещат тъжната истина. Убягва им ... някой. Сами на себе си се изплъзват. Вместо радост и удовлетворение в резултат от лова, от действията си, получават разочарование и една усилваща се болка. Вместо да градят в себе си, усещат как сякаш се рушат отвътре. Защо?
  Може би освен да взимаме е добре и да даваме, да донасяме - доброжелателно внимание, търпимост към себе си и към другия, смирение за доброто на нашата душа и за душите на останалите хора. Свързани сме един с друг. Добро или зло правим, си оставаме свързани.

Вашите нужди са важни!

  Истината е, че вашите нужди са от значение и трябва да се погрижите първо за себе си и после за другите. Това се вижда ясно в самолетите, при инструкциите за родители в случай на инцидент : първо да сложат кислородната маска на себе си и след това на децата си. Ясно е, че в този случай родителите биха били безполезни за децата си, ако те самите не могат да дишат.
  Родителството извън самолета е същото, само че не е толкова очевидно. И в двата случая удовлетворяването на нуждите ви не подлежи на преговори. Ако не се грижите за нуждите си така че да сте в цветуща форма, може да сте в състояние да помагате на децата си да оцеляват, но няма да имате жизнеността и присъствието на духа, които ви трябват, за да им помогнете да процъфтяват. Нито пък ще можете да бъдете модел за това как те да се грижат за себе си, а това е едно от нещата, от които детето ви ще се нуждае най - много, когато напусне дома и заживее самостоятелно.
   Нуждите на родителите са от значение и изискват повече внимание и ресурси, отколкото повечето общности днес предлагат. Мечтаем си да имаме по едно място във всяка общност, където родителите да могат да ходят редовно, за да "зареждат батериите си", да се учат и да създават групи по интереси. Например, лесно можем да си представим как училищни дворове се превръщат в обществени центрове, които да служат на семействата вечерно време и през почивните дни...
   Живеем в забързани времена, трудно е, дори невъзможно, да се грижим добре за всичките си нужди през цялото време. Но намерението да правите най - доброто в тази посока е голяма стъпка напред.
Откъс от "Езикът на уважението", С.Харт и В.К.Ходсън

Нашите нужди като личности (и като родители) са важни и е наше право да се грижим за адекватното им задоволяване. Защото каквото даваме, това и получаваме.

За гледната точка

Гледната точка на едно момче, Джей -
"Разхождах се в музея в Парка на мира и бях страшно съсредоточен. Обожавам японската култура и докато четях колко хора са загинали и как бомбардировките са разтърсили из основи живота за години напред. Всичко бе толкова покъртително, че стоях напълно замаян и се мъчех да не заплача.
После излязохме навън, а учителят, г - н Кларк, продължи да упорства, че трябва да се снимаме. Аз все още изживявах кошмара на всички тези хора, които бяха загинали, а той ме караше да се усмихна. Изобщо не ми беше до усмивки. Той продължаваше да настоява, а аз не можех да го направя и тогава той ми нареди да изляза от групата, а аз му казах ( но твърде тихо, за да не ме чуе, понеже не бях чак толкова изперкал ), че той е този, който трябва да се върне в залата и да прочете какво пише под онези фотоси, понеже очевидно изобщо не беше разбрал какво ознават те. А после дойде и започна да ми вика. Е, тогава вече изпитах чувството все едно отгоре ми връхлита атомна бомба и изобщо нямаше къде да се скрия. Тазаи част малко ми се губи, а после си спомням как гневно крачех през парка. Още си го спомням.
Щом се качих в атобуса, направо сърцето ме заболя. Толкова ми беше тъжно, същевременно исках да поправя нещата, но не знаех как. ЧУвствах се така, сякаш бях захвърлен там, на другия край на света, и изобщо не знаех как да се оправя в тая каша, а в крайна сметка бях просто дете. През останалата част от деня го избягвах, но виждах, че и той продължава да мисли за това, защото човек усеща кога и другия си мисли за същото.
По - късно г - н Кларк дойде при мен да поговорим и предположи, че в Парка на мира съм бил ядосан, просто защото съм бил в лошо настроение или преуморен. Оставих го да си мисли каквото си иска и му се извиних, но това съвсем не беше всичко. Яд ме беше на него, защото исках той да се гордее с мен и да разбере колко признателен се чувствах.
Мисля, че възрастните изобщо не разбират, че понякога, когато децата им създават проблеми и после изглеждат разстроени, те са разстроени точно поради това, че са разочаровали възрастните. Ние сме си просто деца и не разбираме как точно да обясним нещата и да се изразим по правилния начин. Опитваме се, но понякога всичко излиза наопаки. Знам само, че през цялото време с г - н Кларк винаги ме е било грижа за него и съм го уважавал. Знам, че поведението ми казваше тъкмо обратното, но само защото децата се държат по определен начин, това изобщо не означава, че ни липсва уважение. Понякога се налага да се справяме с емоции, които не знаем как да овладеем."
Откъс от книгата на Рон Кларк "Край на скуката в час!"

Ето така понякога се чувстват децата. А и самите ние, макар да се предполага, че сме зрели и уравновесени хора. Затова е добре да търсим и да се вслушваме и в отсрещната страна, с която сме във взаимоотношения. Когато ни е грижа един за друг, нещата винаги се нареждат добре.