В една персийска история млад мъж се готви да влезе в опасна гора. Казват му направо, че трябва да я прекоси преди заник слънце или ще се загуби завинаги. Възрастният мъдрец, който го насочва, го съветва по време на пътуването да подтиква с пръчка коня си да побърза. Младият мъж кимва в знак на съгласие и после влиза в гората. Докато конят криволичи, младежът се оглежда за пръчка. Първата не му се струва достатъчно тежка. Следващата е твърде къса. А третата е много неудобна за държане. Така че, пътувайки през гората, младежът постоянно спира и разглежда пръчки, неспособен да си избере някоя. Преди да се усети, нощта пада. И може би той продължава да броди из нея и до днес, тъй като оттогава никой не го е виждал. Всъщност нямало значение коя пръчка ще избере, важното било просто да избере пръчка и да приключи с това!
Няма значение с какво ще започнем, защото всичко е свързано и важно за пътуването ни. Важното е да започнем. Откриването на собствената ни пътека е една от основните ни задачи. За да я разрешим успешно, имаме най - сигурния помощник - нежния шепот на сърцето ни. То знае посоката, но ние със своите стъпки създаваме пътеката. Едновременно навътре в нас и навън, към желаната цел. Това е тя, нашата пътека.
Героите са важни и необходими символи на нашите надежди и мечти. Но те не са богове. Те също са от плът и кръв, като всички останали. Ала изправени пред изпитание, героите реагират по необикновен начин.
Издигайки се над обичайното, надхвърляйки очакваното, те неизменно ни вдъхновяват за големи мечти, да се целим по - нависоко и да издържим по - дълго.
"За мен мама и татко бяха герои. Мама подчертаваше колко е важно да се отнасяме към хората еднакво. Тя ми разкри значението на равните права и лицемерието да не приемаш хората заради цвета на кожата им. Мама подкрепяше думите си с действия.
Когато вложим сърцето и душата си в нещо, ние поемаме ангажимент към себе си. Наша отговорност е да направим най - доброто, на което сме способни, като използваме възможностите, с които разполагаме.
Със съпругата ми имаме пет деца. За нас тяхното уважение е най тържествената Зала на славата. Те забелязват всичко. Виждат как се отнасяме един към друг. Да заслужим и да запазим уважението им е единственото, което има значение. Постоянно трябва да си задаваме въпроса : "Как да постигнем желаното и да останем герои за любимите си същества?"
Роджър Стобах,
бивш защитник в "Далас Каубойс",
Зала на славата на професионалните футболисти.
"За да бъда по - будна, възнамерявах да разчупя всички съзнателни и подсъзнателни модели на поведение, които бях развила. Осъзнах, че моделите на търсене на удобство - например да се храня, спя и говоря, когато пожелая, можеха да затъпят съзнанието ми. Промяната на моите обичайни, повтарящи се ритуали можеше да доведе до някои интересни преживявания. Дали ще се ядосам, или ще се депресирам? Дали ще имам вълнуващи прозрения, или повишено съзнание? Освен това исках да развия силата на волята си и да упражнявам по - голям контрол над тялото си. Ако в минал живот съм живяла в Гърция, по - скоро съм била атинянин, който вярва в красотата и удоволствията на живота, отколкото спартанец, който се стреми към самодисциплина и води живот на строго себеотрицание. Затова днес се възползвах от възможността да посетя Спарта.
Напомних си, че трябва да се освободя от всяка цел и вместо това да се съсредоточа върху красотата наоколо."
Танис Хелиуел
Ние винаги сме в състояние да пристъпим към разчупване на съзнателните и несъзнателните модели в нашето ежедневие - всяка промяна е избор и възможност да обновим и обогатим себе си с образите, които зреят в нас. И които ни превръщат още и още в самите себе си...
