Вместо "Познай себе си и бъди себе си" децата най - често чуват : "Крий се и отричай себе си , защото трябва да изглеждаш и да постъпваш, и да мислиш така, а не така.". Но колкото повече децата се затварят, толкова повече страдат. Те ( а също и възрастните ) навярно си мислят, че ако крият или отричат някаква част от себе си, която смятат за неприемлива, ще бъдат по - желани. Но процесът на развитие показва точно обратното. Колкото повече се съпротивляваме срещу нещо, то толкова повече упорства. А самата съпротива изисква енергия и в крайна сметка поражда сянка в психиката ни.
Карл Юнг въвежда понятието "сянка", за да опише нашите скрити части, добрите и лошите, които или сме потиснали, или никога не сме осъзнали напълно. На практика става дума за неразгърнат потенциал. Сянката възниква, когато застанем между себе си и собствената си светлина. Юнг пише : "Всеки е следван от Сянка и колкото по - малко интегрирана е тя в съзнателния живот на индивида, толкова е по - черна и плътна. При всички положения тя се превръща в подсъзнателна пречка и изкривява и най - добрите ни намерения. Ако едно чувство за малоценност е осъзнато, винаги съществува шанс да бъде поправено. Освен това то непрекъснато е в съприкосновение с други интереси, така че непрекъснато е подложено на модификации. Но ако е изтласкано и е изолирано от съзнанието, никога няма да бъде поправено..."
Когато признаем някакви свои части за неприемливи и проблематични, тяхната задушаваща хватка се разхлабва и се освобождава онази енергия, която сме употребявали до момента, за да ги потискаме. Парадоксът на израстването е в това, че ние надмогваме собствените си граници, като ги приемем; променяме се, като сме това, което сме. Израстваме, като осъзнаваме тъмнината.
Няма значение какво децата има да понасят в живота си - те трябва да се справят със себе си. Тъмните мисли, вледеняващият страх, смущаващите постъпки и натрапливите желания не бива да се отбягват, а напротив - да се приветстват.
Духовният път не е път на фрагментиране - на изключване на части от себе си - а на събиране на частите. Символът за това е кръгът и той представлява цялостта. Ние оставаме верни на себе си, като сме честни докрай при чистенето и вземем предвид всичките си елементи, всички черни дупки и всяка малка светлинка, най - мрачните си сънища и блещукащите си надежди. Направим ли това, преставаме да пилеем време и енергия в отхвърляне на себе си, в криене и страх от себе си.
Ние подкрепяме цялостността на детето, ако нашите послания - изречените и неизречените - гласят : "Не трябва да бъдеш някой друг, освен този, който си. Бъди гъвкав, любопитен, опитвай нови неща. Проверявай какво ти подхожда и какво не, ала преди всичко бъди себе си, бъди честен със себе си. Превърни се в подарък за света."
Тобин Харт
Животът ни е дар, а ние сме дар - за живота си! Искрицата в нас, която запалва красивия огън на нашия щастлив живот.
