сряда, 24 август 2011 г.

Лечение с красота

Да, има такова средство за лекуване. Сигурно сте чували за него - може би дори сте го прилагали върху себе си, макар и несъзнателно... Гледането на залеза вечер от балкона, или слушането на морските вълни на плажа ( а защо не на клип от интернет:)), рецитиране на стихче от детето ви, докато се връщате от детската градина... Потопени сме в красота. Около нас, вътре в нас. Какво е нужно, за да я видим? Да я почувстваме? Малко тишина, малко светлина... И - споделяне. Да има с кого да споделиш радостта, откритието, полученото знание. Да има кой да сподели с теб своите открития. Да има с какво да ги създадем също е от значение. Един използва четката за рисуване, друг - химикал за писане, трети - цветето, което сади и отглежда, четвърти - парите, които печели и дарява чрез тях...
Знаем, че го има - лечението с красота. И сега ще си го приложим - заедно.
Всеки ден - по една добрина от мен! - хубав личен девиз, как мислите? :)

Лечение с красота -

Сутрин,
тихо и полека,
денят ни
слиза
от небето.
Носи ни безкрай
от мигове -
напитката на боговете,
еликсир за
здраво тяло
и душа,
която свързва световете.
И денят ни 
свети,
понесъл души събудени,
пътеки чисти
за дела свещени.
Сутрин,
тихо и полека.


















събота, 20 август 2011 г.

Приказка за Любовта

  Родих се като изгрева на слънцето - с много цвят, феерия и красота. Малцина видяха раждането ми, но пък всички те го обявиха за чудо, за напълно прекрасно събитие. 
  Веднага след това започнаха поученията и критиките - "не ходи така", "не пипай онова", "спри - тук е опасно!", "не се прегърбвай", "не се изпъчвай толкова", и т.н....
  Когато разцъфна денят, се събудиха и останалите човеци. Стана още по - лошо. Много по - лошо, ако трябва да съм точна. Една част от хората ме намразиха. "Прекалено красива е!" - казаха. Когато се постарах да погрознея - "Прекалено грозна е.". Други викнаха - "Много е горда!" Опитах се да съм по - скромна - "Съвсем невзрачна е", обърнаха ми гръб те. После не харесаха дрехите ми, а сетне се възмутиха от голотата ми.
  Разбрах, че не знаят какво искат и това започна да ме забавлява. Все по - често се смеех и радостно танцувах. По мой начин и когато пожелаех. Хората станаха трогателно объркани и недоволни.
  Установиха, че съм им нужна. Че не могат да живеят без мен. Търсят ме, а когато ме намерят, се сърдят, че не правя това, което те искат, че не съм, каквато ми казват да бъда. Молят ме, опитват се да ме уплашат, обиждат ме, после ме ласкаят...
  Но аз съм свободна. Идвам при всички, оставам само при този, който ме харесва и уважава. Който ме приема такава, каквато съм -
Любов...