четвъртък, 26 април 2018 г.

Митичната страна на човека

Повечето хора днес се идентифицират главно със своето съзнание и си въобразяват, че са само това, което знаят за себе си. Всеки, който има дори най - малката представа от психология, обаче, може да си даде сметка колко ограничено е подобно познание. Рационализмът и доктринерството са болестите на нашия век; те претендират, че имат всички отговори. Но много неща, които днес от нашата днешна ограничена гледна точка смятаме за невъзможни, ще бъдат открити. Понятията ни за време и пространство имат само приблизителна валидност и поради това оставят широко поле за по - малко и по - големи отклонения. Предвид подобна възможност аз внимателно се вслушвам в странните митове на душата, внимателно наблюдавам разнообразните събития, които ми се изпречват на пътя, независимо дали пасват на моите теоретични постулати.
За жалост, днес митичната страна на човека е сведена до минимум. Той не може да измисля фабули. В резултат на това твърде много неща му убягват, защото е твърде важно и дори здравословно да се говори за необясними неща. Същото е, ако изпушиш лула пред огъня на камината, слушайки хубава приказка за духове.
К.Г. Юнг


вторник, 16 януари 2018 г.

Нашите думи

"Обикновено не знаем как да разговаряме. Нашите думи и дискусии са като пробождания, които разкъсват връзката ни и убиват любовта ни.
Вместо думите ни да станат друг начин за укрепване на връзката ни, много пъти стават причина да се отдалечим от другия. И това е така, защото, когато отваряме устата си, показваме какво имаме в нас. И вътре има достатъчно его, за да не чуваме другия, да не зачитаме другия, да обиждаме другия.
Когато се срещаш с някой, не считай това възможност за себеизтъкване, а възможност за общение с него. Внимавай над себе си, тоест внимавай в твоите помисли и уста. Не допускай лесно, при най-малкия повод, да говориш за себе си. Ако те попитат, отговори. Отговаряй само конкретното, не това, което ти искаш да кажеш."
Арх. Павел Пападопулос

Нашите думи могат да раняват, но и да изцеляват. Да съграждат и да укрепват - първо нас самите, а след това и другите хора. Струва си да откриваме светлите, силните думи и с тях да изграждаме общата си реалност. Всеки ден, малко по малко.