четвъртък, 13 януари 2011 г.

Обичам себе си

 Има такова упражнение.:) И много хора го правят всеки ден. Аз също. Това са лечебните минути на любов към себе си. Безценни минути,защото истината е, че не можеш да дадеш на друг това, което ти самият не притежаваш. Заповядайте -


                                                             http://vbox7.com/play:ccfe7ed7

понеделник, 10 януари 2011 г.

Нашият почивен ден

Обичам почивния си ден. Вие сигурно също обичате своя почивен ден. Независимо дали се пада в събота, неделя или всеки друг ден от седмицата. Това е специално време - тогава не носим обичайното облекло, не правим обичайните неща: събуждане, душ, кафе, пътуване до работата и т. н. в познатия ред. Нашият почивен ден идва преди или доста след слънцето, всеки път с различно настроение и ни казва - "Ти водиш. Да бъде както пожелаеш ти." Звучи супер, но дали е така на практика? Колко пъти се оказва, че всъщност сме прекалено уморени, напрегнати или просто не можем да усетим какво изобщо бихме искали да правим в "нашите" часове, накъде да поведем свободното си време, накъде да поведем самите себе си. И, в крайна сметка, подхващаме обичайните си дейности - ставане, душ, кафе...
   Имам предложение за вас. Персонално предложение за всеки един. То гласи - хайде на купон на чувствата! Сред природата или на дивана, където пожелаете. Всички чувства ви идват на гости. и си спретвате страхотен купон! Свободни сте да изпитате всяко едно чувство - страх, умора, отегчение, тъга, дълбока скръб, луд смях, радост, възбуда, изумление, възторг, всяко чувство, което дойде у вас. Ще откриете, че има много и най - различни чувства - отдавна изпитвани, вече забравени или никога неизпитвани досега емоции, настроения, реакции. И вие сте способни да ги изпитвате всичките, когато и както ги усещате. Няма правила, нито норми, които трябва да спазвате. Без вина, без излишно благоприличие! Това е купон! Вашият купон, и вие можете да изпитате това чувство, което изберете на момента - искате ли да се пострахувате днес? Или страхът ви е до болка познат и искате нещо съвсем ново? Какво ще стане, ако се гмурнете във възторга? И после ... скачате в бурния смях, ей така, от раз! Доста елегантно ви се получи - като скок на тюлен в детско басейнче! Смехът се оказва не по - малко вълнуващ от страха. Виж ти, от смях също може да се трепери, да се подскача и да се заляга зад дивана... А като се посмее човек на воля, може да му се прииска да изпита чувството за успех, например. Да изправиш рамене, да отвориш сърце, дори да се погледнеш в огледалото и да си кажеш: "Харесвам се. Обичам се."  Любов? Ето я, и любовта е дошла...
   Всички си падаме по купоните, нали? Неслучайно мнозина казват "да се разбием от празнуване". Аз бих го формулирала така: да изпитаме свободно всички чувства, които пожелаем, наведнъж и така да нахраним телата и душите си. След което да се разтоварим емоционално от познатото и опознатото. Защото идва новият ден на нашето работно ежедневие. Времето на действия и приказките преди сън. Нашите приказки - за Началото, за Пътя, за Успеха и Радостта. За живота ни. В който можем да чувстваме всичко. В който сме всичко.

неделя, 9 януари 2011 г.

Приказка за Страха

Страхът имал труден живот - той бил свикнал всеки негов ден да протича еднообразно и напрегнато. От сутрин до вечер Страхът  бягал и се криел, дори и най - малкият шум вледенявал сърцето му и парализирал ума му. В малка и полутъмна дупка бил домът на самотника Страх. Когато му идвало до гуша да се бои, в пристъп на отчаяние, Страхът се стягал и се наежвал, готов да се бие с врага! Но враг нямало. Още по - лошо, враг със сигурност имало, поне според Страха, но този враг бил невидим. Опасен и коварен, врагът явно чакал Страха да се умори, да заспи и тогава да нападне и да спечели битката. Ала Страхът не искал да се предаде. Не, денем и нощем той се стараел да бди. Не можел да спи, не можел да се храни. Но оцелявал. Някак.
   Една сутрин се случило лошото. Пред замаяния Страх се изпречила Усмивката. Раннобудна и дружелюбна, тя препречила пътя на Страха и му казала:
- Искам да ти бъда приятел.
Страхът се смаял:
- На мен?! Защо?
- Ти виждаш всичко и усещаш всичко. С теб ще е интересно.
- Но аз... все бягам и се крия... - заекнал Страхът.
- Защото имаш какво да пазиш. - отвърнала Усмивката с лекота, сякаш нямало нужда от допълнителни обяснения.
- Аз ли? Какво?
- Себе си. Ти си много ценен. Ти си безценен - няма друг, който да е умен и добър така, както си ти. Ако беше различен, аз не бих имал верен, истински приятел. И цял един свят - нашият, не би съществувал.
  Усмивката се приближила до Страха и го докоснала по рамото:
- Вече не е нужно непрекъснато да се криеш. Можем да правим заедно разни неща - да обядваме заедно, да се разхождаме, да си говорим. Искаш ли?
- Искам! А аз ще те науча от какво да се пазиш... - предложил Страхът и се осмелил най - накрая да погледне Усмивката право в очите.
- Добре. - с готовност отвърнала тя.
И за първи път в своя живот Страхът споделил храната си с друго живо същество. Това бил много вкусен обяд и началото на едно вечно приятелство. Приятелството на Страха и Усмивката.

събота, 8 януари 2011 г.

Приказка за Началото

  Един ден Началото се събудило и усетило, че трябва да стане от мястото си и да тръгне. Началото харесвало мястото, където се намирало, но послушало вътрешното си усещане, станало и тръгнало. Вървяло и се удивлявало на всичко по пътя си - виждало гъсти елхови горички, стръмни върхове, буйни реки, кози пътеки и широки пътища. Вечер заспивало където замръкнело и сънувало своето място. Колко хубаво си живеело, колко уютно и приятно му било там. Потръпвало от носталгия, но усещало и свежия дъх на свободата. Сутрин ставало с изгряващото слънце и продължавало напред. Не знаело точно къде отива, но нещо отвътре му подсказвало, че когато стигне, ще разбере.
  Минали дни, минали седмици. Дори месеци. Началото наблюдавало как есента сменя зимата, а зимата води след себе си пролетта. Видяло и лятото. Но Началото не спирало да върви - все напред и напред.
  Един ден Началото срещнало човек. И усетило, че е стигнало. Този човек бил причината за дългото пътуване. Човекът бил паднал. Имал силното желание да промени живота си. Копнеел да внесе повече радост и щастие в дните си. Но нямал сили да се изправи и да се заеме с подобряването на живота си. Чувствал се слаб и нестабилен.
  Ала щом погледнал Началото, човекът усетил, че времето е настъпило. Времето да поеме подадената от Началото ръка и да се изправи. Вече не бил сам. Нито самотен. Вече били двама - един пристигнал и един дочакал.
  Началото се усмихнало на себе си - дългото пътуване го довело до верен приятел. С общия си опит и със стремежа към по - щастлив живот, Началото и човекът били готови да вървят напред и постигали всички свои цели.