На една пейка седят двама мъже - възрастен и млад. Възрастният гледа към
един врабец, кацнал на близкия храст и пита младия: «Какво е това?».
Мъжът отговаря: «Това е врабец». Възрастният отново пита: «Какво е
това?». После още веднъж. И още веднъж. И още... Младият отговаря все
по-раздразнено, докато не извиква: «Татко, защо всеки път ме питаш какво
е това? Вече десет пъти ти казах - това е вра-бец!» Бащата внимателно
го поглежда и мълчаливо става и отива в къщата. Връща се със стара
протрита тетрадка, дава я на сина си и му казва: «Чети наглас». Синът
чете: «Днес заедно с тригодишния ми син, се разхождахме в парка. Един
врабец кацна пред нас. Синът ми двадесет и един пъти ме попита: «Какво е
това?», а аз двадесет и един пъти му отговорих, че това е врабец. Всеки
път, когато ме питаше, аз го прегръщах отново и отново. И изобщо не се
сърдех на моето малко момче...». Синът известно време мълчаливо седи, а
после виновно прегръща и целува баща си.
Източник - http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=547
Животът - преживян или въобразен - ни дава възможности да се доближим до себе си, да се вгледаме какви сме и какви можем да бъдем днес, утре, тук, на земята. Какво е реалността - живот, който ни докосва. Който можем да променим и който нас ни променя.
