Всеки от нас

  Всеки от нас се моли по негов си начин и ако сърцето е чисто, значи и молитвата е добра. Духовният път е път на молитви. Молитвата е храна за душата, за същността ни, за вселената. Молитвата е общуване. Тя е шепотът на влюбените. Тя е размяната на тихи послания между човека и Великата Мистерия. Молитвата ни свързва, прави ни по - смирени, по - силни, просвещава ни и ни прави едно с Великата Мистерия.
  Като всяка връзка и тази трябва да се изгражда и възпитава. Нужно е опознаване. Доверие. Тихо, специално време заедно. То е отвъд мислите. Отвъд понятията. Това са тихи моменти на молитва и преклонение.
Джон Кехоу

Да имаме доверие на живота

  "Телефонът звънна. Грешка. Холи тъкмо щеше да затвори, когато нещо в гласа отсреща й прозвуча привлекателно. Каза малка шега, той отговори и после настъпи тишина, никой не затваряше. "Искаш ли да си поговорим?", попита той. "Странно е, но защо не.", помисли тя, доверявайки се на инстинкта си, тъй като нямаше навика да разговаря с непознати.
  Четири часа по - късно, когато за Джеръми слънцето изгряваше над южна Франция, а при Холи се спускаше вечер над Ванкувър, те най - накрая затвориха телефоните, осъзнавайки, че се беше случило нещо необикновено.
  Изминаха няколко дни и Джеръми се обади отново. Разговаряха дълго и така започна любовен роман от далечно разстояние.
  След два месеца Холи беше на летището, за да посрещне Джеръми за първи път. Бяха се разбрали да не си разменят снимки и да не описват чертите си, така че никой от тях не знае как изглежда другият. Холи чакаше разтревожена на терминала за пристигащи, облечена в лилава рокля и облегната на една стена - така, както беше планирано. За Джеръми не беше никак трудно да я открие.
  Няколко дни по - късно тя доведе новия си приятел у нас на вечеря. Химията помежду им беше очевидна. "Двойка влюбени гълъбчета ", каза жена ми, когато си тръгнаха. Разбира се, през тази седмица Джеръми направи предложение за брак, а Холи прие.
  Сватбата беше във Ванкувър, точно шест месеца след телефонния разговор. Беше топъл, слънчев ден и церемонията се състоя на открито в една градина. Присъстваха приятели и роднини и на двамата.
  Сега Холи и Джеръми живеят щастливо в Южна Франция, сред маслинова горичка, наслаждавайки се на радостите на семейния живот.
  Никой, който добре познава Холи, не е изненадан, че й се случи точно това. Тя е човек, който се доверява на живота и очаква само най - доброто. Винаги вярва, че нещата ще излязат с добър край и така ставаше.
  Необходимо е да оставим място в ежедневието си за необяснимото и загадъчното. Да предпочетем да мислим, че добрите неща могат и ще се случат на нас. Не през цялото време, но често и достатъчно постоянно трябва да имаме доверие на живота."
"Практика на щастието", Джон Кехоу

Когато заемем позиция

  Когато заемем някаква позиция, идва свободата.
Развиваме нова представа за нас самите, преценката ни се променя. Ставаме по - толерантни към себе си и започваме дори да се харесваме, недостатъците си и всичко останало. Ставаме по - толерантни и към другите хора. Вече не е необходимо да отговарят на очакванията ни, да споделят възгледите ни, да бъдат, каквито ние искаме, или да живеят по начина, по който ние очакваме от тях. Сега вече има повече място за пъстрота, противоречия, различия. При смекчаването на очакванията ни, свързани с другите, можем напълно да оценим разликите и уникалността им.
Нещата са такива, каквито са. Когато се отпуснем и позволим на живота просто да си тече, вместо да го дирижираме, се случва нещо чудесно. Ние оценяваме всичко заради това, което наистина е.
Из "Път към могъщество и слава" от Джон Кехоу

Когато заемем позиция, ние влизаме в хоризонта, към който се насочваме и пътешествието ни започва. Минаваме през вълнуващи, вдъхновяващи и ужасяващи приключения и откриваме колко много сме. Колко сме смели, силни, слаби и в крайна сметка - най - важното : истински сме. Във всяка ситуация търсим път и избираме да сме истински. Да сме верни на себе си.
Първият път - изненада : постигаме успех. Вторият път - отново успех. Третият път - вече действаме целенасочено : избираме да сме себе си. И ето - пак успяваме. Този път не сме изненадани. Усмихваме се. И очакваме следващата ситуация - тя винаги идва. Избираме целенасочено да сме истински и успехът е налице. Дали сме учудени?
Мисля, че по - голямата част от нас не сме самодоволни, а сме ... благодарни. Благодарни на удоволствието да бъдем себе си, на свободата, която ни прави по - живи, по - търпеливи, по - щедри. Щедри сме, защото имаме много за раздаване - колко неща видяхме, усетихме и получихме вътре в хоризонта. В хоризонта, който избрахме.
Избрахме. Заехме позиция. И получихме своята свобода.
Когато дойде новата ситуация, ние отново ще се изправим пред възможността да заемем някаква позиция. Ще заемете ли определена позиция сега?
С опита, който имаме. С даровете, които получихме и раздавахме с радост. С белезите, които ни правят толкова чаровни.
Каква е твоята позиция?