вторник, 28 юни 2016 г.

Добрата родителска грижа

  " Особеностите на добрата родителска грижа ( и на близките взаимоотношения като цяло ) са по своята същност регулаторни умения : способността да изслушваш, да забелязваш, да оформяш поведението и да можеш да възстановиш положителните си чувства посредством някакъв физически, емоционален или душевен контакт, чрез докосване, усмивка, вербализиране на чувствата и мислите. Тези способности са персонални, но не могат да бъдат напълно проявени в общество, което запраща децата си до ръба на допустимите граници. Да съумееш да забележиш и да откликнеш на чуждите чувства отнема време. Изисква се на чувствата да бъде заделено някакво душевно пространство и готовност взаимоотношенията да бъдат поставени на първо място. Това е предизвикателство за едно общество, устремено към постигане на целите си."
откъс от " Защо обичта е важна", Сю Герхард

събота, 25 юни 2016 г.

Възможност за изцеление

  "Заради това, че в ранното си детство не са приемали чувствата и регулацията им, пациентите ми обикновено заемат отбранителна позиция, за да се опитат да се справят сами. Стремят се да приличат на някакво идеално същество, което според тях ще бъде обичано от идеалния родител (често такова, което няма никакви нужди) и естествено, винаги се провалят или отричат, че изпитват някакви обезпокоителни чувства или че взаимоотношенията имат чак такова голямо значение.
  Терапевтът удовлетворява у пациента нуждата някой друг да признае и разбере чувствата му и най - вече дълбоките му емоции. Най - важно от всичко е, че когато терапевт и пациент не могат да се разберат или не са съгласни по някой важен въпрос и се появи срив във взаимоотношенията им, терапевтът показва, че връзката може да бъде поправена. Този цикъл от сривове и поправки е ключът към стабилните взаимоотношения.
   Мисълта, че независимо от това какви проблеми има в общуването, те могат да бъдат поправени, дава увереност във връзката и в това, че регулацията ще бъде възстановена. Посредством тези преживявания заедно с психотерапевта постепенно се развива едно ново умение, способността да бъдеш чут и да слушаш, да слушаш и да бъдеш чут. Емоционалните състояния могат да бъдат споделени както вербално, така и невербално.
   За да бъдат създадени нови мрежи в мозъка, не е достатъчно само да бъдат предложени нови емоционални преживявания. За да се наложат тези мрежи, трябва новият вид регулация да се прилага отново и отново, докато бъдат затвърдени. Но веднъж укрепнат ли, индивидът вече притежава портативна регулаторна система, която може да се използва при общуването с други хора, за да поддържа доброто си душевно състояние. Така донякъде може да се постигне истинско изцеление."
из "Защо обичта е важна" от Сю Герхард


сряда, 22 юни 2016 г.

Дори да съм

Дори да съм избродил всички пътища,
пресичайки планини и долини,
от изток чак до запад,
ако не съм открил свободата
да бъда себе си,
не съм стигнал никъде.

Дори да съм споделил всичките си блага
с хора с различен език и култура,
да съм създал приятелства
с пилигрими от различни краища на света
или да съм споделял един подслон
със светци или принцове,
ако не съм способен утре да простя на съседа си,
не съм стигнал никъде.

Дори да съм носил тежка раница от началото до края,
да съм вдъхвал кураж по Пътя
на този, който е имал нужда,
да съм отстъпвал леглото си на някого,
който е бил по - изморен от мен,
или да съм споделял водата си с жадния,
ако щом се върна у дома и към работата си,
не съм способен да се отнасям към другите като с братя,
да внасям радост, мир и единство в отношенията си,
не съм стигнал никъде.

Дори да съм имал храна и вода всеки ден,
подслон за нощта и топла баня,
да съм бил посрещан добре
и да е имало кой да се погрижи за раните по краката ми,
ако във всичко това не съм усетил Божията любов,
не съм стигнал никъде.

Дори да съм видял всички символи по Пътя,
да съм съзерцавал най - красивите изгреви,
да съм научил да поздравявам на всички езици,
да съм пил от студената вода на всяка чешма,
ако не съм открил кой е авторът
на тази подарена красота и на този мир,
не съм стигнал никъде.

Ако от днес нататък
не продължа да вървя по Пътя Ти,
да търся и живея според наученото;
ако от днес нататък не виждам във всеки човек,
независимо дали е приятел или враг,
свой другар по Пътя;
ако от днес нататък не мога да разпознавам Бог,
не съм стигнал никъде.

Молитва от Ла Фаба, едно от селата по Камино

понеделник, 20 юни 2016 г.

За Сериозността

  "Сериозността е много тежко и неподвижно отношение към живота. Тя превръща човека в камък и му отнема радостта от полета на птицата. Тя го закотвя към земята и му пречи да се възрадва на свободата да се рее в небето. В този смисъл сериозността, противно на това, което може би сте смятали, не е добродетел, а порок. В нея има голяма горделивост, а тя, знаете, е най - големият грях. Няма нищо по - лесно от това да приемем себе си като много важни персони. И тогава става доста лесно да тупнеш от небето заради силата на гравитацията, повлечен от тежестта на собствената си значимост.
  Да бъде сериозрн може всеки. Да успееш да се засмееш и да накараш другите да се засмеят обаче е дарба..."
из " Къде отиваш пътнико?" на И. Самуилова