Ако свикнете всекидневно да посещавате сърцето на съществото си чрез медитация или разходка сред природата, то вие по - малко рискувате да изчезнете в собствените си очи в продължение на цели седмици. Ритуалът ви всеки ден ще ви връща към главното.
Накъде води пътят на независимостта? Към мир със самите нас. Става дума за състояние на удовлетворение и пълнота, при което човек живее свободен, без нищо да очаква от който и да е или от каквото и да е. Така вкусваме от присъствието и се захранваме от присъствието, присъствието по отношение на съществото ни, по отношение на самите нас, по отношение на съществуването. Това спокойно присъствие се превръща във вътрешно състояние, което може да се пренесе във всички ситуации, дори шумните и напрегнатите.
вторник, 22 януари 2013 г.
Защо трябва да се правят усилия?
Необходимо е да се практикува всеки ден.Това се отнася както за овладяването на музикален инструмент, така и за овладяването на вътрешните ни състояния. Как бихме овладели изпълнението на фуга на Бах, ако през живота си не сме изсвирили и една гама ? В началото, макар с удоволствие да си представя бъдещето, ученикът не знае дали един ден подвигът ще бъде възможен. Целта му изглежда далечна и трудна за постигане. Ще трябва да премине през дисциплината и упоритостта. Ще трябва да вложи сърце в техниката, стабилност във вдъхновението, последователност в свободата, механика във фантастиката.
Без четене, без учене, без вслушване в себе си, без медитация, без съзерцание, без хигиена на храненето, без физически упражнения, без внимание към другите, без изразяване, без терапия, ако е необходимо, как би могло да стане нещо съществено за най - доброто в нас? Как бихме могли да станем някоя прекрасна сутрин и да бъдем господари на себе си?
Всичко става стъпка по стъпка, упражнение след упражнение. И ефектът неизбежно идва. Не може да не дойде. Ако всеки ден правим упражнения за повече гъвкавост, не може да не станем по - гъвкави. Ако редовно тренираме мускулите си, те ще заякнат, тъй като винаги са били на мястото си, но са дремали и само са чакали да бъдат събудени. Същото важи и за най - доброто в нас. Вие може би не сте убедени, че у вас има любов, радост и творчество. Но ако ги подхранвате всеки ден, те ще пораснат и ще се развият, тъй като вече са там.
Това означава, че е необходимо да се прави непрекъснато, всекидневно, ежеминутно усилие. С течение на времето то се превръща просто в лека бдителност. Свързвано е с избор, също всекидневен и ежеминутен - да станем независими, да не сме роби на програмите си, да живеем пълнокръвен и творески живот, напълно удовлетворителен живот.
Трябва да правим усилия, защото е необходимо да променим. Необходимо е да преминем от света на личността, на нейните страхове и образи, към света на най - доброто в нас, което искаме да подхраним и изразим. Както при всяко пътуване, ще трябва да се примирим с един момент на преход, който няма да ни е приятен, защото ще наруши навиците и удобството ни. Както при всяко пътуване, ще трябва да стегнем багажа си, да предвидим какво ще ни е нужно, да натоварим куфарите в багажника на колата, да шофираме, да разтоварим колата и да се настаним. Това няма как да се случи без минимум усилия.
Зовът на познатото е ужасно настойчив. Той звучи при всяка възможност. И ние рискуваме неусетно да се плъзнем в старите си навици, зашото са ни удобни. Поради тяхната привлекателност и поради удоволствията, изпитвани в миналото, пътешествието може да е продължително. Много пъти ще се връщаме назад. Хиляди обещания ще си даваме и няма да ги изпълняваме. Но постепенно у нас ще се развиват нови вкусове и ще става все по - лесно да приемаме новото. По - малко ще ни е страх от реакциите на другите и от оценките им. Ще разбираме, че в края на краищата става дума за нашия живот и че никой не може да го изживее на наше място.
Ги Корно
Защото ние сме творците на своя живот!
Без четене, без учене, без вслушване в себе си, без медитация, без съзерцание, без хигиена на храненето, без физически упражнения, без внимание към другите, без изразяване, без терапия, ако е необходимо, как би могло да стане нещо съществено за най - доброто в нас? Как бихме могли да станем някоя прекрасна сутрин и да бъдем господари на себе си?
Всичко става стъпка по стъпка, упражнение след упражнение. И ефектът неизбежно идва. Не може да не дойде. Ако всеки ден правим упражнения за повече гъвкавост, не може да не станем по - гъвкави. Ако редовно тренираме мускулите си, те ще заякнат, тъй като винаги са били на мястото си, но са дремали и само са чакали да бъдат събудени. Същото важи и за най - доброто в нас. Вие може би не сте убедени, че у вас има любов, радост и творчество. Но ако ги подхранвате всеки ден, те ще пораснат и ще се развият, тъй като вече са там.
Това означава, че е необходимо да се прави непрекъснато, всекидневно, ежеминутно усилие. С течение на времето то се превръща просто в лека бдителност. Свързвано е с избор, също всекидневен и ежеминутен - да станем независими, да не сме роби на програмите си, да живеем пълнокръвен и творески живот, напълно удовлетворителен живот.
Трябва да правим усилия, защото е необходимо да променим. Необходимо е да преминем от света на личността, на нейните страхове и образи, към света на най - доброто в нас, което искаме да подхраним и изразим. Както при всяко пътуване, ще трябва да се примирим с един момент на преход, който няма да ни е приятен, защото ще наруши навиците и удобството ни. Както при всяко пътуване, ще трябва да стегнем багажа си, да предвидим какво ще ни е нужно, да натоварим куфарите в багажника на колата, да шофираме, да разтоварим колата и да се настаним. Това няма как да се случи без минимум усилия.
Зовът на познатото е ужасно настойчив. Той звучи при всяка възможност. И ние рискуваме неусетно да се плъзнем в старите си навици, зашото са ни удобни. Поради тяхната привлекателност и поради удоволствията, изпитвани в миналото, пътешествието може да е продължително. Много пъти ще се връщаме назад. Хиляди обещания ще си даваме и няма да ги изпълняваме. Но постепенно у нас ще се развиват нови вкусове и ще става все по - лесно да приемаме новото. По - малко ще ни е страх от реакциите на другите и от оценките им. Ще разбираме, че в края на краищата става дума за нашия живот и че никой не може да го изживее на наше място.
Ги Корно
Защото ние сме творците на своя живот!
Абонамент за:
Публикации (Atom)