Откриване на пътеката

В една персийска история млад мъж се готви да влезе в опасна гора. Казват му направо, че трябва да я прекоси преди заник слънце или ще се загуби завинаги. Възрастният мъдрец, който го насочва, го съветва по време на пътуването да подтиква с пръчка коня си да побърза. Младият мъж кимва в знак на съгласие и после влиза в гората. Докато конят криволичи, младежът се оглежда за пръчка. Първата не му се струва достатъчно тежка. Следващата е твърде къса. А третата е много неудобна за държане. Така че, пътувайки през гората, младежът постоянно спира и разглежда пръчки, неспособен да си избере някоя. Преди да се усети, нощта пада. И може би той продължава да броди из нея и до днес, тъй като оттогава никой не го е виждал. Всъщност нямало значение коя пръчка ще избере, важното било просто да избере пръчка и да приключи с това!

Няма значение с какво ще започнем, защото всичко е свързано и важно за пътуването ни. Важното е да започнем. Откриването на собствената ни пътека е една от основните ни задачи. За да я разрешим успешно, имаме най - сигурния помощник - нежния шепот на сърцето ни. То знае посоката, но ние със своите стъпки създаваме пътеката. Едновременно навътре в нас и навън, към желаната цел. Това е тя, нашата пътека.

Нашите герои

Героите са важни и необходими символи на нашите надежди и мечти. Но те не са богове. Те също са от плът и кръв, като всички останали. Ала изправени пред изпитание, героите реагират по необикновен начин.
Издигайки се над обичайното, надхвърляйки очакваното, те неизменно ни вдъхновяват за големи мечти, да се целим по - нависоко и да издържим по - дълго.

"За мен мама и татко бяха герои. Мама подчертаваше колко е важно да се отнасяме към хората еднакво. Тя ми разкри значението на равните права и лицемерието да не приемаш хората заради цвета на кожата им. Мама подкрепяше думите си с действия.

Когато вложим сърцето и душата си в нещо, ние поемаме ангажимент към себе си. Наша отговорност е да направим най - доброто, на което сме способни, като използваме възможностите, с които разполагаме.

Със съпругата ми имаме пет деца. За нас тяхното уважение е най тържествената Зала на славата. Те забелязват всичко. Виждат как се отнасяме един към друг. Да заслужим и да запазим уважението им е единственото, което има значение. Постоянно трябва да си задаваме въпроса : "Как да постигнем желаното и да останем герои за любимите си същества?"

Роджър Стобах,
бивш защитник в "Далас Каубойс",
 Зала на славата на професионалните футболисти.

За разчупването на поведенческите ни модели

   "За да бъда по - будна, възнамерявах да разчупя всички съзнателни и подсъзнателни модели на поведение, които бях развила. Осъзнах, че моделите на търсене на удобство - например да се храня, спя и говоря, когато пожелая, можеха да затъпят съзнанието ми. Промяната на моите обичайни, повтарящи се ритуали можеше да доведе до някои интересни преживявания. Дали ще се ядосам, или ще се депресирам? Дали ще имам вълнуващи прозрения, или повишено съзнание? Освен това исках да развия силата на волята си и да упражнявам по - голям контрол над тялото си. Ако в минал живот съм живяла в Гърция, по - скоро съм била атинянин, който вярва в красотата и удоволствията на живота, отколкото спартанец, който се стреми към самодисциплина и води живот на строго себеотрицание. Затова днес се възползвах от възможността да посетя Спарта.
  Напомних си, че трябва да се освободя от всяка цел и вместо това да се съсредоточа върху красотата наоколо."
Танис Хелиуел

Ние винаги сме в състояние да пристъпим към разчупване на съзнателните и несъзнателните модели в нашето ежедневие - всяка промяна е избор и възможност да обновим и обогатим себе си с образите, които зреят в нас. И които ни превръщат още и още в самите себе си...

Увереност в себе си

Що е увереност в себе си - това е подкрепа отвътре, подкрепа сам на себе си. Утвърждаване на човека, на неговите хубави, топли, усмихнати черти.
Отвори вратата, хвани пътя си и после се върни в къщата, твоят дом, който те чака с любов. Твоето тяло е най - добрият ти приятел ( твоята къща ). Не питай другия. Чуй себе си. Създай си сам нещото, образа, който искаш. То иска същото - да го създадеш. Ти. 

 

Богатството на рибаря

Една история, която да ни напомня винаги, когато се върнем към нея - каква точно е представата ни за собствения ни пълноценен и щастлив живот. Включва ли правене на нещата, които обичаме да правим - работа, хоби, любими хора до нас, добри приятели, време и споделена радост с децата ни, уютен дом ? Изглежда лесно за определяне, но така ли е лично за всеки един от нас? Някой иска най - много слава. Някой - голямото богатство. Друг - дълги и екзотични пътешествия за духовно развитие или за вълнуващи приключения с приятели. Дали  знаем ясно какво точно искаме за себе си и за живота си? Тази история е за човека, който знае, и за човека, който иска. Колко дълго ще е нашето лично пътешествие ...към самите нас?

Един богат предприемач от Ню Йорк заминал на двуседмична почивка на брега на Коста Рика. Първият ден си купил екзтична риба от местен рибар и останал впечатлен от качеството и вкуса й. На следващия ден отново отишъл на доковете, но рибарят вече бил продал всичкия си улов. Американецът се поинтересувал и узнал, че този рибар си има тайно местенце с много и превъзходни риби, но хваща само по пет - шест на ден. Полюбопитствал защо не стои там по - дълго, та да налови повече риба.
  - Но, сеньор - рекъл рибарят, - аз спя докъм девет - десет сутринта, после си играя с децата. След това излизам за час или два с лодката да половя риба. Следобеда си подремвам, по - късно хапвам със семейството, а вечерта отивам в селото, за да пия вино, да свиря на китара и да пея с моите амигос. Ето, животът ми е пълен, а аз съм спокоен, щастлив и доволен.
  - Трябва да ловиш повече. Така ще можеш да си осигуриш добро бъдеще. Слушай, аз съм бизнесмен от Ню Йорк и мога да ти помогна да преуспееш. Завършил съм Харвард и знам много за бизнеса и маркетинга.  Ти трябва да ставаш рано всяка сутрин и да прекарваш целия ден в риболов, даже може и вечерта да се връщаш за още. С допълнителните пари за нула време ще можеш да си купиш по - голяма лодка. След две години можеш да имаш пет или шест лодки, които да даваш под наем на други рибари. След още пет ще можеш да си направиш рибна плантация и да произвеждаш собствена марка рибни продукти. А като минат още шест - седем години - продължавал ентусиазирано америкиканецът пред озадачения поглед на костариканеца, - можеш да напуснеш това място и да заминеш за Ню Йорк или Сан Франциско, за да разпространяваш продуктите си, а някой друг ще управлява фабриката вместо теб. Ако работиш усилено петнадесет - двадесет години, може да станеш и мултимилионер. Тогава вече няма да ти се налага да работиш до края на живота си.
  - И какво ще правя тогава, сеньор? - попитал рибарят.
  Без колебание, богатият американец въодушевено отвърнал:
  - Тогава ще можеш да си вземеш къщичка в някое малко селце, например в Мексико, да спиш до късно всяка сутрин, да си играеш със селските деца, следобед да си дремваш, да хапваш спокойно, а вечер - да свириш на китара, да пиеш и да пееш с твоите амигос.

Подарък за себе си

Дай свобода на мечтата си. Довери й се, превърни я в цел със свои форми и цветове, вдъхни й своята сигурност, че като цветето мечтата знае най - добре кога да поникне и кога да даде своите красиви, сладки плодове. Какво щеше да видиш и да знаеш, ако беше птица? Какво щеше да видиш и да знаеш, ако беше стръкче трева? Или морска вълна? Ти си човек - можеш да бъдеш всичко, можеш да отидеш навсякъде, да изречеш и най - тайната дума. Да дадеш най - големия дар на най - любимия за теб човек, на самия себе си : свободата да се променяш. Свободата  да израстваш. Когато можеш да си дадеш тази свобода, ти вече си различен човек. Станал си човекът, който мечтаеше да бъдеш.

По пътя на мечтите си

Ако вървиш по пътя на мечтите си, посвети му се изцяло. Не си оставяй отворена врата за бягство с извинението : " Не е точно каквото исках." Това изречение съдържа в себе си семето на провала.
   Приеми своя път. Дори и да ти се наложи да стъпваш неуверено, дори и да знаеш, че можеш да направиш по - добре това, което правиш. Ако приемеш своите възможности в настоящето, със сигурност ще започнеш да се справяш по - добре в бъдеще.
   Но ако не признаваш пределите си, никога няма да ги надмогнеш.
   Поеми по своя път смело, не се страхувай от чуждата критика. И най - вече не допускай да се вцепениш от собствената си критика.
   Каквото и да се случва, то е за твое добро, защото ти вървиш по пътя на мечтите си.

Време за материализация

  Силата на ума и силата на волята са ключът, с който всички същества могат да материализират представите си. Хората живеят в по - плътна реалност и затова трябва да работят както физически, така и с ума си, за да могат да материализират онова, което си пожелаят. Човешкият мозък е силен, защото, за да материализират каквото и да било, хората трябва да преодолеят съпротивлението на своята по - плътна реалност, използвайки силата на волята си. Това съпротивление укрепва силите на хората. Но много хора са нерешителни и следват мислите и чувствата на другите. Те просто не се учат да напрягат собствения си мозък, тъй като това изисква повече усилия. Истината е, че всички хора имат големи възможности и вътрешното влечение да проявят тези възможности в тяхната пълнота.
  Времето за материализация е като всяко време - тук и сега. На наше разположение е.

За грешките в живота

Един африкански шаман води своя ученик през гората. Въпреки че е по - стар, шаманът върви с лекота, докато неговият ученик постоянно се подхлъзва и пада. Момчето ругае, става, плюе по предателската земя и продължава редом със своя учител.
   След продължително ходене стигат до едно свещено място. Без да спира, шаманът сменя посоката и тръгва обратно.
    - Днес нищо не ми преподадохте - казва ученикът и отново пада.
    - Преподадох ти, но ти май не научаваш нищо - отвръща учителят. - Опитвам се да ти покажа как да се справяш с грешките в живота.
    - И как да се справя?
    - Както трябваше да се справиш с падането - казва шаманът. - Вместо да проклинаш мястото, където си паднал, трябваше да потърсиш онова, което те е подхлъзнало.

Сутрешно прераждане

Виолончелистът  Пабло Казалс споделя:

"Аз вечно се прераждам. Всяко утро е моментът, в който отново започвам да живея. От осемдесет години започвам деня си по един и същ начин, но това не означава автоматизирана рутина, а нещо много съществено за моето щастие.
  Събуждам се, отивам до пианото, изсвирвам две прелюдии и една фуга от Бах. Тази музика служи като благословия за дома ми. Но тя е и начин да възобновя връзките си със загадките на живота и с чудото да съм част от човешкия род.
  Въпреки че правя това от осемдесет години, музиката, която свиря, никога не е една и съща - всеки път ме учи на нещо ново, фантастично, невероятно."
  
Така е с всеки от нас. Всяка сутрин се събуждаме като творци на своя живот и започваме да създаваме щастливите мигове на деня си. Като правим това, което ни зарежда, което вдъхва вяра и радост в нас и хората около нас. Тайната на ежедневните очарования...

Да се научим да се доверяваме на живота

 Трябва да се научим да се доверяваме на живота - ние можем и правим всичко, което зависи от нас, но даваме възможността да ни се получават нещата според невидимия най - добър план за нас и нашия живот. Резултатът може да е различен от очаквания, но ние го приемаме с доверие и знаем, че е най - добрият конкретно за нас. Отворени сме всеки нов ден за новите възможности, които идват при нас и ги реализираме с желание и спокойствие.
  Радваме се на всеки момент и свободно приемаме даровете, които той ни носи. Свободно отдаваме на другите хора това, което ние имаме - време, внимание, обич, материални средства. Чувстваме се свързани, благодарни и благословени със самите себе си и с хората, около нас.
Животът ни е чудесен, изпълнен с успех и щастие.

Как да създадем значими и качествени връзки

  Значими връзки, основани на взаимно споделяне, грижа, уважение, доверие, разбирателство и любов, могат да бъдат установени с всеки, с когото споделяме откровено и от сърце, включително членове на семейството, интимни партньори, колеги в работата и приятели.
  За да установим значими връзки, трябва да отделим време да общуваме открито и честно, да споделяме най - съкровените си мечти и желания, нашите страхове и разочарования, да прекарваме пълноценно времето си заедно, докато работим, забавляваме се и израстваме. Когато споделяме нашите мисли, чувства и мъдрост, ние имаме възможност да се развиваме. Учим се не само от знанието и опита на другите, а и хората, с които сме близки, служат като огледала и отразяват различни страни от характера ни, учат ни къде трябва да израстнем. Например може би ни дразни, когато другите ни дават нежелан съвет, но когато се замислим, откриваме подобно поведение и у себе си.
  Близките ни отношения обаче дават възможност да се откроят също и силните ни страни и талантите ни. Понякога е по - лесно другите да забележат уникалните ни дарби и положителните ни качества, отколкото самите ние да ги осъзнаем.
  Както една красива градина, така и значимите връзки се нуждаят от време, енергия и внимание, за да се развият. Трябва да се засадят семената, да се полива и тори, да се окопава почвата, за да разцъфтят цветята, така и връзката също трябва да се обгрижва, да й се отделя внимание и да се уважава.
   За да водим пълноценен живот, е нужно да положим усилия и да обработваме почвата на нашите отношения, като градим здрави връзки, докато даваме от себе си и получаваме в дар от другия.

Животът винаги действа в наш интерес

Ние сме далеч по - велики, отколкото можем да си представим. И каквото и да преживяваме в живота си точно в този момент, нека вярваме, че всичко е за добро и се развива само в наш интерес. Възможно е то да не е хубаво, но е точно това, което трябва да научим, за да станем такива хора, каквито ни е предопределено да бъдем. Всичко случващо се в живота ни е перфектно оркестрирано, за да вдъхнови максималната ни еволюция като човешки същества и да достигнем истинската си сила. Нека се учим от живота и да оставим животът да ни отведе там, където ни е отредено да отидем - животът действа изцяло в наш интерес.

Да те възприемат такъв, какъвто си

Поредният прост, но красив парадокс в живота : Когато някой усеща, че друг го възприема такъв, какъвто е, това му дава свободата да върви напред и да започне да си мисли как иска да се промени, как да израсте, как да стане друг, как да постигне максимално онова, което желае да бъде.
  Човек, който е в състояние да усети и да предаде другиму усещането за неподправено възприемане, притежава възможността да окаже сериозна помощ на другия. Това, че приема другия такъв, какъвто е, е важен фактор за изграждането на едно взаимоотношение, в резултат на което другият да расте, да се развива, да извърши творчески промени, да се научи да решава проблеми, да се развие по посока на душевно здраве, да стане по - добър производител и творец и да разгърне пълните си възможности.
Да възприемеш някого такъв, какъвто е, е наистина акт на обич. Усещането, че те възприемат, е усещане, че те обичат.

Бъди верен на себе си

Да знаеш кой си те задължава да бъдеш този, който си.
Вместо "Познай себе си и бъди себе си" децата най - често чуват : "Крий се и отричай себе си , защото трябва да изглеждаш и да постъпваш, и да мислиш така, а не така.". Но колкото повече децата се затварят, толкова повече страдат. Те ( а също и възрастните ) навярно си мислят, че ако крият или отричат някаква част от себе си, която смятат за неприемлива, ще бъдат по - желани. Но процесът на развитие показва точно обратното. Колкото повече се съпротивляваме срещу нещо, то толкова повече упорства. А самата съпротива изисква енергия и в крайна сметка поражда сянка в психиката ни.
   Карл Юнг въвежда понятието "сянка", за да опише нашите скрити части, добрите и лошите, които или сме потиснали, или никога не сме осъзнали напълно. На практика става дума за неразгърнат потенциал. Сянката възниква, когато застанем между себе си и собствената си светлина. Юнг пише : "Всеки е следван от Сянка и колкото по - малко интегрирана е тя в съзнателния живот на индивида, толкова е по - черна и плътна. При всички положения тя се превръща в подсъзнателна пречка и изкривява и най - добрите ни намерения. Ако едно чувство за малоценност е осъзнато, винаги съществува шанс да бъде поправено. Освен това то непрекъснато е в съприкосновение с други интереси, така че непрекъснато е подложено на модификации. Но ако е изтласкано и е изолирано от съзнанието, никога няма да бъде поправено..."
   Когато признаем някакви свои части за неприемливи и проблематични, тяхната задушаваща хватка се разхлабва и се освобождава онази енергия, която сме употребявали до момента, за да ги потискаме. Парадоксът на израстването е в това, че ние надмогваме собствените си  граници, като ги приемем; променяме се, като сме това, което сме. Израстваме, като осъзнаваме тъмнината.
  Няма значение какво децата има да понасят в живота си - те трябва да се справят със себе си. Тъмните мисли, вледеняващият страх, смущаващите постъпки и натрапливите желания не бива да се отбягват, а напротив - да се приветстват.
  Духовният път не е път на фрагментиране - на изключване на части от себе си - а на събиране на частите. Символът за това е кръгът и той представлява цялостта. Ние оставаме верни на себе си, като сме честни докрай при чистенето и вземем предвид всичките си елементи, всички черни дупки и всяка малка светлинка, най - мрачните си сънища и блещукащите си надежди. Направим ли това, преставаме да пилеем време и енергия в отхвърляне на себе си, в криене и страх от себе си.
  Ние подкрепяме цялостността на детето, ако нашите послания - изречените и неизречените - гласят : "Не трябва да бъдеш някой друг, освен този, който си. Бъди гъвкав, любопитен, опитвай нови неща. Проверявай какво ти подхожда и какво не, ала преди всичко бъди себе си, бъди честен със себе си. Превърни се в подарък за света."
Тобин Харт

 Животът ни е дар, а ние сме дар - за живота си! Искрицата в нас, която запалва красивия огън на нашия щастлив живот.

Медитация

Ако свикнете всекидневно да посещавате сърцето на съществото си чрез медитация или разходка сред природата, то вие по - малко рискувате да изчезнете в собствените си очи в продължение на цели седмици. Ритуалът ви всеки ден ще ви връща към главното.
  Накъде води пътят на независимостта? Към мир със самите нас. Става дума за състояние на удовлетворение и пълнота, при което човек живее свободен, без нищо да очаква от който и да е или от каквото и да е. Така вкусваме от присъствието и се захранваме от присъствието, присъствието по отношение на съществото ни, по отношение на самите нас, по отношение на съществуването. Това спокойно присъствие се превръща във вътрешно състояние, което може да се пренесе във всички ситуации, дори шумните и напрегнатите.

Защо трябва да се правят усилия?

Необходимо е да се практикува всеки ден.Това се отнася както за овладяването на музикален инструмент, така и за овладяването на вътрешните ни състояния. Как бихме овладели изпълнението на фуга на Бах, ако през живота си не сме изсвирили и една гама ? В началото, макар с удоволствие да си представя бъдещето, ученикът не знае дали един ден подвигът ще бъде възможен. Целта му изглежда далечна и трудна за постигане. Ще трябва да премине през дисциплината и упоритостта. Ще трябва да вложи сърце в техниката, стабилност във вдъхновението, последователност в свободата, механика във фантастиката.
  Без четене, без учене, без вслушване в себе си, без медитация, без съзерцание, без хигиена на храненето, без физически упражнения, без внимание към другите, без изразяване, без терапия, ако е необходимо, как би могло да стане нещо съществено за най - доброто в нас? Как бихме могли да станем някоя прекрасна сутрин и да бъдем господари на себе си?
   Всичко става стъпка по стъпка, упражнение след упражнение. И ефектът неизбежно идва. Не може да не дойде. Ако всеки ден правим упражнения за повече гъвкавост, не може да не станем по - гъвкави. Ако редовно тренираме мускулите си, те ще заякнат, тъй като винаги са били на мястото си, но са дремали и само са чакали да бъдат събудени. Същото важи и за най - доброто в нас. Вие може би не сте убедени, че у вас има любов, радост и творчество. Но ако ги подхранвате всеки ден, те ще пораснат и ще се развият, тъй като вече са там.
   Това означава, че е необходимо да се прави непрекъснато, всекидневно, ежеминутно усилие. С течение на времето то се превръща просто в лека бдителност. Свързвано е с избор, също всекидневен и ежеминутен - да станем независими, да не сме роби на програмите си, да живеем пълнокръвен и творески живот, напълно удовлетворителен живот.
  Трябва да правим усилия, защото е необходимо да променим. Необходимо е да преминем от света на личността, на нейните страхове и образи, към света на най - доброто в нас, което искаме да подхраним и изразим. Както при всяко пътуване, ще трябва да се примирим с един момент на преход, който няма да ни е приятен, защото ще наруши навиците и удобството ни. Както при всяко пътуване, ще трябва да стегнем багажа си, да предвидим какво ще ни е нужно, да натоварим куфарите в багажника на колата, да шофираме, да разтоварим колата и да се настаним. Това няма как да се случи без минимум усилия.
  Зовът на познатото е ужасно настойчив. Той звучи при всяка възможност. И ние рискуваме неусетно да се плъзнем в старите си навици, зашото са ни удобни. Поради тяхната привлекателност и поради удоволствията, изпитвани в миналото, пътешествието може да е продължително. Много пъти ще се връщаме назад. Хиляди обещания ще си даваме и няма да ги изпълняваме. Но постепенно у нас ще се развиват нови вкусове и ще става все по - лесно да приемаме новото. По - малко ще ни е страх от реакциите на другите и от оценките им. Ще разбираме, че в края на краищата става дума за нашия живот и че никой не може да го изживее на наше място.
Ги Корно
  Защото ние сме творците на своя живот!