"Това е врабец"

На една пейка седят двама мъже - възрастен и млад. Възрастният гледа към един врабец, кацнал на близкия храст и пита младия: «Какво е това?». Мъжът отговаря: «Това е врабец». Възрастният отново пита: «Какво е това?». После още веднъж. И още веднъж. И още... Младият отговаря все по-раздразнено, докато не извиква: «Татко, защо всеки път ме питаш какво е това? Вече десет пъти ти казах - това е вра-бец!» Бащата внимателно го поглежда и мълчаливо става и отива в къщата. Връща се със стара протрита тетрадка, дава я на сина си и му казва: «Чети наглас». Синът чете: «Днес заедно с тригодишния ми син, се разхождахме в парка. Един врабец кацна пред нас. Синът ми двадесет и един пъти ме попита: «Какво е това?», а аз двадесет и един пъти му отговорих, че това е врабец. Всеки път, когато ме питаше, аз го прегръщах отново и отново. И изобщо не се сърдех на моето малко момче...». Синът известно време мълчаливо седи, а после виновно прегръща и целува баща си.

Източник -  http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=547

Животът - преживян или въобразен - ни дава възможности да се доближим до себе си, да се вгледаме какви сме и какви можем да бъдем днес, утре, тук, на земята. Какво е реалността - живот, който ни докосва. Който можем да променим и който нас ни променя.

Синята птица

Не, не е нужно да е голяма, красива, неземна, вълшебна и невъобразима. Няма значение нищо от това. От значение са само радостта, вярата и убедеността, че животът е прекрасен. И ще става още по - прекрасен с всеки нов ден, с всяка нова среща и с всяко откритие. С едно малко, но безценно присъствие.
Една малка, понякога незабележима, но винаги до мен - моята обетована земя, моят рай и мечтаното ми щастие. Моята Синя Птица. 
Прилича много на твоята, на нейната, на тяхната Синя Птица. Прилича. Може би затова всички я наричаме Приказната Синя Птица, която ни носи щастие.

Цветът на вярата е златист

"Ако откриеш, че в живота ти липсва вяра, че духът ти е отслабен от съмнение и безпокойство, постави златисто петно върху олтара си. Запали златни свещи в дома си. Намери златно бижу, носи го или просто го разтъркай, за да усетиш колко важна и силна е вярата. Засади слънчогледи около къщата си, носи ярко жълти дрехи. Всяка сутрин поглеждай към златния диск на слънцето в небето и остави топлината на неговите лъчи да те изпълни с вяра в добротата на живота. Обръщай внимание на циклите на слънцето, докато то преминава по небето през деня, залязва вечер, после пак изплува от мрака. Нека духът ти получи сила от утвърждаващите и неизменни цикли на изгряване и залязване на слънцето. Накрая може да ти се прииска да се концентрираш върху цвета на златото като жълта светлина, заливаща тялото ти, сърцето и душата ти, излъчвайки светлината на вярата през цялото ти същество."

Из "Духовните сестри" от Пития Пий

Ти си събитието

В проблемна ситуация дори най - малкият напредък трябва да се разграничи от общия фон на безнадеждност. На всяко движение напред трябва да се радваме така, сякаш сме постигнали крайната цел, както се отнасяме към успехите на децата, 
Нужни са воля, кураж, упоритост да продължим напред и мнозина нямат търпение. Обещанията за бърз напредък подхранват напразни надежди и водят до разочарования. Но нека запомним - каквото и да става, самият ти си събитието. Който реши да участва в това събитие, има по - голям  шанс от онзи, на който животът просто му се случва.

Из "Психотерапия на игра и наистина" от Вл. Бостанджиев

Ти си събитието. Направи го смело, красиво, чисто щастие в живота ти.

В живота има още нещо

 "Дори самата възможност да дишате представлява автентична абсолютна характеристика на съществуването, която не подлежи на съмнение. Ако дишате, значи още сте жива. Ако още сте жива, значи още сте тук, присъствате чисто физически на тази земя. Ако сте още тук, значи все още не сте довършили онова, заради което сте на земята... това означава, че най - добрата част от живота ви все още предстои, още не е изживяна.
 Ако най - добрата част от живота ви е още пред вас, тогава дори и през най - тежки времена може да сте сигурна, че предстои още смях, че предстоят още успехи, които да очаквате, още деца, които да учите и на които да помагате, още приятели, които да обичате и които да ви обичат. И това важи не само за вас, но за всеки човек. Това е потвърждение на надеждата, че... че в живота има още нещо."
 А. Андрюс и "Проницателят"

О, да, в живота винаги има още нещо! Има ни нас и нашите стремежи, нашите успешни и още по - успешни опити да сме тук, където искаме и да изживяваме това, което искаме. И още нещо - повече от същото, което много,много обичаме! Да бъдем. Да сме.

Войнът в нас

  Възрастен човек от племето седнал да разкаже история на по - младите войни от племето си. Когато те се събрали и насядали около него, за да чуят мъдростта му, той започнал :
   "В мен се води яростна битка между два духа на мечки - войни. Първият дух изразява бойния си път чрез ярост, арогантност, завист, страх, горделивост, вина и негодувание. Вторият дух изразява бойния си път чрез великодушие, вяра, приятелство, надежда, смиреност, любов и мир. Тази битка се води във всеки войн, млад или стар."
   Младите мъже помислили над това за минута и един от тях попитал: "Кой дух на мечка - войн ще спечели?"
   Друг млад и пламенен войн извикал : "Аз знам, този, когото храните!"
   "Отчасти си прав; ако храня някого, той ще стане по - силен. Но е необходимо да разбирате и двата духа, за да намерите баланса в живота и вашия боен път. Ако пренебрегнете първия дух и го оставите да гладува, ако не го опитомите, той може да изпълзи и да ви погълне. Ако пренебрегнете втория дух и не подхранвате качествата му, ще се превърнете в самотник, от вас ще остане само празна черупка."
  Войните се учат да се изправят срещу най - важните противници, срещу самите себе си. Това означава да се изправят срещу самите себе си.

Притча

Една жена гледала в отсрещния жилищен блок прането на съседката си, което било мръсно. Тя казвала на мъжа си: леле, ела да видиш! Тази отсреща не знае ли да пере?  Виж как е проснала прането! Мръсотията стои по него! Защо го простира, след като е мръсно!

Тя казала това веднъж,  два пъти и така всеки път, когато съседката простирала, коментирала: съседката не може да пере! Прането й е мръсно! Докато една сутрин се събудила, отишла при мъжа си и му казала: слушай, слушай!  Най-накрая! Този път прането й е  чисто! Най-накрая да се научи да пере! Мъжът се обърнал и й казал:  прането й  не е мръсно, а  аз, мила моя, реших просто да забърша стъклата на терасата, които ти отдавна не беше бърсала. Те бяха пълни с прах и мръсотия и затова ни се струваше, че целият квартал е в мръсотия. Жена му го изгледала.  Това е истината – не ме гледай! – й казал той. 

 Прането на съседката винаги е чисто, както и хората винаги са по-различни от това, което ние си мислим. Добре е да го имаме предвид. :)

Историите като лекарство

  ...Историите - във всякакъв смисъл - цъфтят на основата на усилена работа, интелектуална, духовна, семейна, физическа и пълноценна. Те никога не идват лесно. Тяхната същност не може да се роди и поддържа в комфортни условия, не може да придобие дълбочина в ентусиазиран, но неангажиран ум, нито да живее в плитка среда. Историите не могат да се "изучават". Те се научават чрез възприемане, чрез живот в близост до онези, които ги знаят, преживяват и разказват - и повече чрез ежедневните житейски задачи, отколкото чрез очевидно церемониални моменти.
  Лечебните истории не съществуват във вакуум. Не могат да съществуват откъснати от духовния си източник. В историите има някаква цялост, която идва от истинския живот в тях.
  Съветвам хората сами да проникват дълбоко в историите от своя живот. Сериозното проникване в тях, в историите от живота на семейството ви и на съвременния свят означава, че ви очакват трудности и изпитания. Ще разберете, че сте на прав път, ако сте преживели ожулените кокалчета на пръстите на ръцете, съня на студена земя, при това не еднократно, а непрекъснато, опипването в мрака, обикалянето в кръгове през нощта, смразяващите откровения и страшните приключения по пътя. Това си струва цената.
  Надявам се, че ще позволите на историите на вашия живот - да ви се случват и че ще работите с тях, със своя живот, не с живота на някой друг, ще ги поливате със своята кръв, сълзи и смях, докато разцъфтят, докато разцъфтите самите вие. Това е работата. Единствената работа....
Клариса Пинкола Естес

За опита и различния начин, по който го виждаме

Това е една реална история за опита ни и как всеки от нас действа, разбирайки и усещайки нещата през своя досегашен опит. А той е толкова различен, колкото различни сме и ние - като минало, среда, възпитание, размисъл и проекти за бъдещето, към което се стремим. Не е достатъчно да кажем нещо, по - добре е да го покажем. Да споделим и защо правим нещо, и как го правим. Мислим, че е очевидно, че е лесно. Но не е. Непознато е. Понякога плашещо, понякога привлекателно. Когато опитаме сами новото, тогава ще бъдем готови да приемем трудностите и добрините му.

"В един период живеех с бездомни хора. Бяха 150 и имаше клошари, бивши затворници, наркомани, проститутки… Ние се борехме, опитвахме се да ги учим, да променим живота на всички тях. А те имаха опита от предишния си живот и никакъв опит от новия живот – да живееш с Бога, да живееш в нормално семейство, да се научиш да бъдеш предан и стабилен, любящ и трезвен. Всичко това за тях бяха просто концепции, не техен жизнен собствен опит. Имаше едно момиче, Джойс, на 30-35 години. Беше болна от хепатит, зависима от хероина, проститутка с 5 деца. Нито едно от децата не беше с нея. Постоянно влизаше и излизаше от затвора. Тя дойде пребита една нощ при нас, на висока доза, в 11.30 ч и каза, че умира и иска помощ. Ние я приехме и като всички останали отначало я настанихме в стаята за гости. Съгласи се да премине през програма за детоксикация. Джойс се върна и след 30 дни без наркотици се тресеше, беше раздразнителна. Реших да й дам много лека работа. Имаме библиотека с много канапета – там провеждахме утринните си срещи. Казвам й: „Всичко, което трябва да правиш, е да оправяш възглавниците по диваните, да почистваш масите, да слагаш книгите по местата им и да се грижиш за банята. Целия ден.” Тя се съгласи.

Връщам се, а всичко в безпорядък, банята мръсна Намерих я и й казвам – виж, какво мислиш за това? А тя каза: „За мен това е достатъчно чисто. Много по-чисто от всяка тоалетна, в която съм била аз!” Тя просто нямаше опит в това, което исках да разбере. Когато й казвах да изчисти нещо, тя съответно го съпоставяше с нейния опит, не с моя.

 Така всичко, което виждаме и чуваме, филтрираме през призмата на нашия опит. Ако искаме някой да разбере нещо повече, трябва да променим призмата. Трябва да им покажем."
 схиарх. Йоаким Пар