Петата чайка

- На един кей са кацнали пет чайки. Едната от тях решила да отлети. Колко чайки са останали на кея?
- Ами... четири.
- Не. На кея са си останали пет чайки. Да решиш да отлетиш и наистина да отлетиш са две коренно различни неща. Слушай ме сега внимателно. Независимо от широко разпространеното противоположно мнение, намерението да сториш нещо не притежава абсолютно никаква променяща сила. Петата чайка може да има намерение да отлети, може да е решила да отлети, може да си говори с останалите чайки колко прекрасно нещо е летенето, но докато сама не размаха крила и не се издигне във въздуха, тя продължава все така да си стои на кея. Между нея и останалите четири чайки на практика няма никаква разлика. По същия начин не съществува разлика между човек, който възнамерява да живее по различен начин, и човек, на когото това изобщо не му минава през ума. Мислил ли си някога колко често всъщност ние съдим за себе си по намеренията, които имаме, докато за всички други хора съдим по техните реални действия? Намеренията без реални действия са обида за онзи, който очаква най - доброто от теб. "Имах намерение да ти донеса цветя, но не ти донесох.", "Искаше ми се да свърша тази работа навреме"...
- Мисля, че разбрах. Сега какво трябва да сторя най - напред?
- Ако си се променил, докажи го.

из книгата на А.Андрюс "Проницателят"

Узряването

Ябълката се събуди много рано сутринта и се вгледа учудено в просветляващия мрак. За първи път й се случваше. Защо се събуди толкова рано? Имаше смътно усещане - за нещо различно. Нещо специално.
  Какво се променяше? Денят, новият ден идваше, но това си беше в реда на нещата. А и сякаш вътре в нея нещо също се развиваше - имаше чувството, че набъбва. Издуваше се, изпълваше се с аромати, с вкус, със сладости. Отвън я сгряваше непознат за нея цвят: имаше тиха радост, смях, нещо закачливо и ... смущаващо.  Какво така шепне и тръпне едновременно? Младата ябълка въздъхна...
  И изведнъж, без никакво предупреждение, изведнъж тя разбра, че е пораснала - че е готова да бъде откъсната, да се сподели с друг, да даде от красивия си червен цвят, от сладката си сърцевина, от съхранената си слънчева топлина, от всичко, което носеше вътре в себе си! Имаше много, много за споделяне и усещаше, че идва още и още сила. Един узрял плод днес е цяла градина утре...
  А вие - чувствали ли сте се някога по този начин? Готови ли сте за своето съзряване?