събота, 10 декември 2011 г.



Лечението с красота продължава... И само да добавя - всичко започва от Теб, всичко започва вътре в Теб!
Обичам те - Ти си чудото :)

сряда, 24 август 2011 г.

Лечение с красота

Да, има такова средство за лекуване. Сигурно сте чували за него - може би дори сте го прилагали върху себе си, макар и несъзнателно... Гледането на залеза вечер от балкона, или слушането на морските вълни на плажа ( а защо не на клип от интернет:)), рецитиране на стихче от детето ви, докато се връщате от детската градина... Потопени сме в красота. Около нас, вътре в нас. Какво е нужно, за да я видим? Да я почувстваме? Малко тишина, малко светлина... И - споделяне. Да има с кого да споделиш радостта, откритието, полученото знание. Да има кой да сподели с теб своите открития. Да има с какво да ги създадем също е от значение. Един използва четката за рисуване, друг - химикал за писане, трети - цветето, което сади и отглежда, четвърти - парите, които печели и дарява чрез тях...
Знаем, че го има - лечението с красота. И сега ще си го приложим - заедно.
Всеки ден - по една добрина от мен! - хубав личен девиз, как мислите? :)

Лечение с красота -

Сутрин,
тихо и полека,
денят ни
слиза
от небето.
Носи ни безкрай
от мигове -
напитката на боговете,
еликсир за
здраво тяло
и душа,
която свързва световете.
И денят ни 
свети,
понесъл души събудени,
пътеки чисти
за дела свещени.
Сутрин,
тихо и полека.


















събота, 20 август 2011 г.

Приказка за Любовта

  Родих се като изгрева на слънцето - с много цвят, феерия и красота. Малцина видяха раждането ми, но пък всички те го обявиха за чудо, за напълно прекрасно събитие. 
  Веднага след това започнаха поученията и критиките - "не ходи така", "не пипай онова", "спри - тук е опасно!", "не се прегърбвай", "не се изпъчвай толкова", и т.н....
  Когато разцъфна денят, се събудиха и останалите човеци. Стана още по - лошо. Много по - лошо, ако трябва да съм точна. Една част от хората ме намразиха. "Прекалено красива е!" - казаха. Когато се постарах да погрознея - "Прекалено грозна е.". Други викнаха - "Много е горда!" Опитах се да съм по - скромна - "Съвсем невзрачна е", обърнаха ми гръб те. После не харесаха дрехите ми, а сетне се възмутиха от голотата ми.
  Разбрах, че не знаят какво искат и това започна да ме забавлява. Все по - често се смеех и радостно танцувах. По мой начин и когато пожелаех. Хората станаха трогателно объркани и недоволни.
  Установиха, че съм им нужна. Че не могат да живеят без мен. Търсят ме, а когато ме намерят, се сърдят, че не правя това, което те искат, че не съм, каквато ми казват да бъда. Молят ме, опитват се да ме уплашат, обиждат ме, после ме ласкаят...
  Но аз съм свободна. Идвам при всички, оставам само при този, който ме харесва и уважава. Който ме приема такава, каквато съм -
Любов...



събота, 7 май 2011 г.

Мигът

Благословеният миг, в който нямаш нищо и в който имаш всичко, което ти е нужно - себе си. Мигът на разочарование, когато отказваш да се чувстваш разочарован, слаб, изгубен. Когато вместо въпроса "защо", решаваш да си повтаряш до безкрай - "Аз съм победител!". Вдигаш глава и вървиш, и си казваш "Аз съм победител! Аз съм победител! Аз съм победител! Аз постигам всичко, което искам!". "Аз имам всичко, което искам!"


Аз съм победител! - всъщност това е самата истина. Толкова крехка, толкова далечна в този момент, и в същото време - толкова жива. Пада умората от сърцето ти, пада тежестта от раменете ти, пада тъмнината от очите ти. И ето те отново себе си. Вярващ, искащ, имащ. Просто себе си.


Ти си победител - сега! Защото го прие, защото го избра.


Мигът, когато избра всичко, което ти е нужно - себе си.


Поздравявам те и ти благодаря за мига...

неделя, 3 април 2011 г.

Петата чайка

- На един кей са кацнали пет чайки. Едната от тях решила да отлети. Колко чайки са останали на кея?
- Ами... четири.
- Не. На кея са си останали пет чайки. Да решиш да отлетиш и наистина да отлетиш са две коренно различни неща. Слушай ме сега внимателно. Независимо от широко разпространеното противоположно мнение, намерението да сториш нещо не притежава абсолютно никаква променяща сила. Петата чайка може да има намерение да отлети, може да е решила да отлети, може да си говори с останалите чайки колко прекрасно нещо е летенето, но докато сама не размаха крила и не се издигне във въздуха, тя продължава все така да си стои на кея. Между нея и останалите четири чайки на практика няма никаква разлика. По същия начин не съществува разлика между човек, който възнамерява да живее по различен начин, и човек, на когото това изобщо не му минава през ума. Мислил ли си някога колко често всъщност ние съдим за себе си по намеренията, които имаме, докато за всички други хора съдим по техните реални действия? Намеренията без реални действия са обида за онзи, който очаква най - доброто от теб. "Имах намерение да ти донеса цветя, но не ти донесох.", "Искаше ми се да свърша тази работа навреме"...
- Мисля, че разбрах. Сега какво трябва да сторя най - напред?
- Ако си се променил, докажи го.

из книгата на А.Андрюс "Проницателят"

Узряването

Ябълката се събуди много рано сутринта и се вгледа учудено в просветляващия мрак. За първи път й се случваше. Защо се събуди толкова рано? Имаше смътно усещане - за нещо различно. Нещо специално.
  Какво се променяше? Денят, новият ден идваше, но това си беше в реда на нещата. А и сякаш вътре в нея нещо също се развиваше - имаше чувството, че набъбва. Издуваше се, изпълваше се с аромати, с вкус, със сладости. Отвън я сгряваше непознат за нея цвят: имаше тиха радост, смях, нещо закачливо и ... смущаващо.  Какво така шепне и тръпне едновременно? Младата ябълка въздъхна...
  И изведнъж, без никакво предупреждение, изведнъж тя разбра, че е пораснала - че е готова да бъде откъсната, да се сподели с друг, да даде от красивия си червен цвят, от сладката си сърцевина, от съхранената си слънчева топлина, от всичко, което носеше вътре в себе си! Имаше много, много за споделяне и усещаше, че идва още и още сила. Един узрял плод днес е цяла градина утре...
  А вие - чувствали ли сте се някога по този начин? Готови ли сте за своето съзряване?

вторник, 8 февруари 2011 г.

Нов човек - Вехт човек

Нека си представим ясно как изглежда новият и как - вехтият човек. Ето една примерна таблица, която всеки от нас може да променя и допълва според собственото ни разбиране, обогатявано от практическия ни опит. Ние живеем своя живот с радост и усърдие.
И така -

    Нов човек                                                                         Вехт човек

   очите гледат напред и често - нагоре                            очите гледат надолу

   усмихнати устни                                                              стиснати устни

   уверена походка                                                               уморена походка

   доволство                                                                         мърморене

   отворени ръце и сърце                                                   отдръпване

   благодарност                                                                   критикуване на другите и на себе           
                                                                                             си

   споделяне                                                                        отказ от споделяне

   вяра                                                                                  недоверие

   решителност                                                                   нерешителност

   радост                                                                              униние

   доверие                                                                           подозрителност

   приемащ                                                                         отхвърлящ

   лекуващ                                                                           нараняващ

   даряващ                                                                           отнемащ

   цветен                                                                             сив

   спокоен                                                                           тревожен

  умиротворен                                                                   разстроен

  обичащ                                                                            мразещ

  здрав                                                                               липса на здраве

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Обичам себе си

 Има такова упражнение.:) И много хора го правят всеки ден. Аз също. Това са лечебните минути на любов към себе си. Безценни минути,защото истината е, че не можеш да дадеш на друг това, което ти самият не притежаваш. Заповядайте -


                                                             http://vbox7.com/play:ccfe7ed7

понеделник, 10 януари 2011 г.

Нашият почивен ден

Обичам почивния си ден. Вие сигурно също обичате своя почивен ден. Независимо дали се пада в събота, неделя или всеки друг ден от седмицата. Това е специално време - тогава не носим обичайното облекло, не правим обичайните неща: събуждане, душ, кафе, пътуване до работата и т. н. в познатия ред. Нашият почивен ден идва преди или доста след слънцето, всеки път с различно настроение и ни казва - "Ти водиш. Да бъде както пожелаеш ти." Звучи супер, но дали е така на практика? Колко пъти се оказва, че всъщност сме прекалено уморени, напрегнати или просто не можем да усетим какво изобщо бихме искали да правим в "нашите" часове, накъде да поведем свободното си време, накъде да поведем самите себе си. И, в крайна сметка, подхващаме обичайните си дейности - ставане, душ, кафе...
   Имам предложение за вас. Персонално предложение за всеки един. То гласи - хайде на купон на чувствата! Сред природата или на дивана, където пожелаете. Всички чувства ви идват на гости. и си спретвате страхотен купон! Свободни сте да изпитате всяко едно чувство - страх, умора, отегчение, тъга, дълбока скръб, луд смях, радост, възбуда, изумление, възторг, всяко чувство, което дойде у вас. Ще откриете, че има много и най - различни чувства - отдавна изпитвани, вече забравени или никога неизпитвани досега емоции, настроения, реакции. И вие сте способни да ги изпитвате всичките, когато и както ги усещате. Няма правила, нито норми, които трябва да спазвате. Без вина, без излишно благоприличие! Това е купон! Вашият купон, и вие можете да изпитате това чувство, което изберете на момента - искате ли да се пострахувате днес? Или страхът ви е до болка познат и искате нещо съвсем ново? Какво ще стане, ако се гмурнете във възторга? И после ... скачате в бурния смях, ей така, от раз! Доста елегантно ви се получи - като скок на тюлен в детско басейнче! Смехът се оказва не по - малко вълнуващ от страха. Виж ти, от смях също може да се трепери, да се подскача и да се заляга зад дивана... А като се посмее човек на воля, може да му се прииска да изпита чувството за успех, например. Да изправиш рамене, да отвориш сърце, дори да се погледнеш в огледалото и да си кажеш: "Харесвам се. Обичам се."  Любов? Ето я, и любовта е дошла...
   Всички си падаме по купоните, нали? Неслучайно мнозина казват "да се разбием от празнуване". Аз бих го формулирала така: да изпитаме свободно всички чувства, които пожелаем, наведнъж и така да нахраним телата и душите си. След което да се разтоварим емоционално от познатото и опознатото. Защото идва новият ден на нашето работно ежедневие. Времето на действия и приказките преди сън. Нашите приказки - за Началото, за Пътя, за Успеха и Радостта. За живота ни. В който можем да чувстваме всичко. В който сме всичко.

неделя, 9 януари 2011 г.

Приказка за Страха

Страхът имал труден живот - той бил свикнал всеки негов ден да протича еднообразно и напрегнато. От сутрин до вечер Страхът  бягал и се криел, дори и най - малкият шум вледенявал сърцето му и парализирал ума му. В малка и полутъмна дупка бил домът на самотника Страх. Когато му идвало до гуша да се бои, в пристъп на отчаяние, Страхът се стягал и се наежвал, готов да се бие с врага! Но враг нямало. Още по - лошо, враг със сигурност имало, поне според Страха, но този враг бил невидим. Опасен и коварен, врагът явно чакал Страха да се умори, да заспи и тогава да нападне и да спечели битката. Ала Страхът не искал да се предаде. Не, денем и нощем той се стараел да бди. Не можел да спи, не можел да се храни. Но оцелявал. Някак.
   Една сутрин се случило лошото. Пред замаяния Страх се изпречила Усмивката. Раннобудна и дружелюбна, тя препречила пътя на Страха и му казала:
- Искам да ти бъда приятел.
Страхът се смаял:
- На мен?! Защо?
- Ти виждаш всичко и усещаш всичко. С теб ще е интересно.
- Но аз... все бягам и се крия... - заекнал Страхът.
- Защото имаш какво да пазиш. - отвърнала Усмивката с лекота, сякаш нямало нужда от допълнителни обяснения.
- Аз ли? Какво?
- Себе си. Ти си много ценен. Ти си безценен - няма друг, който да е умен и добър така, както си ти. Ако беше различен, аз не бих имал верен, истински приятел. И цял един свят - нашият, не би съществувал.
  Усмивката се приближила до Страха и го докоснала по рамото:
- Вече не е нужно непрекъснато да се криеш. Можем да правим заедно разни неща - да обядваме заедно, да се разхождаме, да си говорим. Искаш ли?
- Искам! А аз ще те науча от какво да се пазиш... - предложил Страхът и се осмелил най - накрая да погледне Усмивката право в очите.
- Добре. - с готовност отвърнала тя.
И за първи път в своя живот Страхът споделил храната си с друго живо същество. Това бил много вкусен обяд и началото на едно вечно приятелство. Приятелството на Страха и Усмивката.

събота, 8 януари 2011 г.

Приказка за Началото

  Един ден Началото се събудило и усетило, че трябва да стане от мястото си и да тръгне. Началото харесвало мястото, където се намирало, но послушало вътрешното си усещане, станало и тръгнало. Вървяло и се удивлявало на всичко по пътя си - виждало гъсти елхови горички, стръмни върхове, буйни реки, кози пътеки и широки пътища. Вечер заспивало където замръкнело и сънувало своето място. Колко хубаво си живеело, колко уютно и приятно му било там. Потръпвало от носталгия, но усещало и свежия дъх на свободата. Сутрин ставало с изгряващото слънце и продължавало напред. Не знаело точно къде отива, но нещо отвътре му подсказвало, че когато стигне, ще разбере.
  Минали дни, минали седмици. Дори месеци. Началото наблюдавало как есента сменя зимата, а зимата води след себе си пролетта. Видяло и лятото. Но Началото не спирало да върви - все напред и напред.
  Един ден Началото срещнало човек. И усетило, че е стигнало. Този човек бил причината за дългото пътуване. Човекът бил паднал. Имал силното желание да промени живота си. Копнеел да внесе повече радост и щастие в дните си. Но нямал сили да се изправи и да се заеме с подобряването на живота си. Чувствал се слаб и нестабилен.
  Ала щом погледнал Началото, човекът усетил, че времето е настъпило. Времето да поеме подадената от Началото ръка и да се изправи. Вече не бил сам. Нито самотен. Вече били двама - един пристигнал и един дочакал.
  Началото се усмихнало на себе си - дългото пътуване го довело до верен приятел. С общия си опит и със стремежа към по - щастлив живот, Началото и човекът били готови да вървят напред и постигали всички свои цели.