Строителите

Ние не можем да изредим имената на хората, които са построили тези катедрали. Разглеждайки отново и отново тези гигантски творения, аз търсех имена, но виждах само надписи: архитект – неизвестен, неизвестен, неизвестен… Те са строили, без да разчитат някой да разбере за тях.

Там имаше история за един от строителите. Той издялкал върху греда мъничка птичка, която щяла да е покрита отгоре от покрива. Някой се приближил към него и го попитал: „Защо губите толкова време в това, което никой никога няма да забележи?“. А той отговорил: “Защото Бог ще го види“.

Те знаели, че Бог вижда всичко. Ден след ден отдавали целия си живот на колосалната работа, която никога нямало да видят завършена. За изграждането на някои от тези катедрали са били нужни повече от сто години – повече от живота на един строител. Но те се трудили жертвено, неразчитайки на награда. Строили са, знаейки, че името им никога няма да се изпише там.

Един писател дори е казал: „Днес вече ние не бихме могли да построим нищо толкова величествено. Защото останаха малко хора, готови да жертват себе си така“.
Никол Джонсън, източник: http://dobrotoliubie.com

Повелителят на глупотевините

  Когато нещата в живота ни станат твърде сериозни или се чувстваме стресирани, или унили, трябва да извикаме Повелителя на глупотевините в себе си. Той може да ни изведе на разходка или да ни накара да оставим настрана важния проект и да ни провокира да отидем на двойна прожекция в киното. Има стотици начини да разчупим стреса и да смъкнем градуса на напрежение. Понякога просто трябва да се доверим на безразсъдната страна на същността си.
  Редовно трябва да обновяваме духа си. Това се налага заради натоварения ни живот.
  Да внесем повече баланс. Имаме нужда от забавление и за да го постигнем, трябва да сме по - изобретателни и спонтанни. Да сграбчваме възможностите, които ни предоставя животът, където и когато и да било.
Джон Кехоу
  Безценна практика - всяка стъпка щастие ни прави още по - способни да изживяваме щастие! Да го споделяме и да заразяваме късметлиите. :)

Животът действа така

  Сара Бен Бретнач посочва : "Има само три начина да променим траекторията на нашия живот : чрез криза, промяна и избор.". Тя със сигурност знае това. През средата на 80 - те години на миналия век работила като писател на свободна практика и радио - водещ и сякаш имала всичко - кариера, която обичала, семейство, добро здраве - с други думи животът й бил прекрасен. Един ден, докато обядвала с двегодишната си дъщеря Кати в любимия си ресторант за бързо хранене, покривът рухнал. Слава Богу, не ударил дъщеря й, но Сара претърпяла сериозни наранявания. Жестока контузия я приковала към леглото, объркана и дезориентирана в продължение на месеци и частично инвалидизирана за година и половина.
  " Това бяха тъмни месеци - и в емоционален, и във физически план. Загубих посоката в живота си, чувството си за ритъм, идентичността си, усещането за сигурност. Бях като в килия в собственото ми тяло. Не бях мъртва, но не бях и жива."
  По време на дългото си възстановяване тя започнала да разказва истории на самата себе си - като терапия. "Втпреки, че от десет години бях журналист, никога не се възприемах като разказвач." Това предизвикало творчески изблик, а по - късно довело до нова кариера. Авторката публикувала първата си книга "Обикновено богатство", която покорила върховете на класациите за бестселъри. И сега Сара е писател - нещо, което можеше да не й се случи никога, ако не беше инцидентът. Защото
Животът действа така.
"Практика на щастието", Дж. Кехоу