Ябълката се събуди много рано сутринта и се вгледа учудено в просветляващия мрак. За първи път й се случваше. Защо се събуди толкова рано? Имаше смътно усещане - за нещо различно. Нещо специално.
Какво се променяше? Денят, новият ден идваше, но това си беше в реда на нещата. А и сякаш вътре в нея нещо също се развиваше - имаше чувството, че набъбва. Издуваше се, изпълваше се с аромати, с вкус, със сладости. Отвън я сгряваше непознат за нея цвят: имаше тиха радост, смях, нещо закачливо и ... смущаващо. Какво така шепне и тръпне едновременно? Младата ябълка въздъхна...
И изведнъж, без никакво предупреждение, изведнъж тя разбра, че е пораснала - че е готова да бъде откъсната, да се сподели с друг, да даде от красивия си червен цвят, от сладката си сърцевина, от съхранената си слънчева топлина, от всичко, което носеше вътре в себе си! Имаше много, много за споделяне и усещаше, че идва още и още сила. Един узрял плод днес е цяла градина утре...
А вие - чувствали ли сте се някога по този начин? Готови ли сте за своето съзряване?
Няма коментари:
Публикуване на коментар