Защо трябва да се правят усилия?

Необходимо е да се практикува всеки ден.Това се отнася както за овладяването на музикален инструмент, така и за овладяването на вътрешните ни състояния. Как бихме овладели изпълнението на фуга на Бах, ако през живота си не сме изсвирили и една гама ? В началото, макар с удоволствие да си представя бъдещето, ученикът не знае дали един ден подвигът ще бъде възможен. Целта му изглежда далечна и трудна за постигане. Ще трябва да премине през дисциплината и упоритостта. Ще трябва да вложи сърце в техниката, стабилност във вдъхновението, последователност в свободата, механика във фантастиката.
  Без четене, без учене, без вслушване в себе си, без медитация, без съзерцание, без хигиена на храненето, без физически упражнения, без внимание към другите, без изразяване, без терапия, ако е необходимо, как би могло да стане нещо съществено за най - доброто в нас? Как бихме могли да станем някоя прекрасна сутрин и да бъдем господари на себе си?
   Всичко става стъпка по стъпка, упражнение след упражнение. И ефектът неизбежно идва. Не може да не дойде. Ако всеки ден правим упражнения за повече гъвкавост, не може да не станем по - гъвкави. Ако редовно тренираме мускулите си, те ще заякнат, тъй като винаги са били на мястото си, но са дремали и само са чакали да бъдат събудени. Същото важи и за най - доброто в нас. Вие може би не сте убедени, че у вас има любов, радост и творчество. Но ако ги подхранвате всеки ден, те ще пораснат и ще се развият, тъй като вече са там.
   Това означава, че е необходимо да се прави непрекъснато, всекидневно, ежеминутно усилие. С течение на времето то се превръща просто в лека бдителност. Свързвано е с избор, също всекидневен и ежеминутен - да станем независими, да не сме роби на програмите си, да живеем пълнокръвен и творески живот, напълно удовлетворителен живот.
  Трябва да правим усилия, защото е необходимо да променим. Необходимо е да преминем от света на личността, на нейните страхове и образи, към света на най - доброто в нас, което искаме да подхраним и изразим. Както при всяко пътуване, ще трябва да се примирим с един момент на преход, който няма да ни е приятен, защото ще наруши навиците и удобството ни. Както при всяко пътуване, ще трябва да стегнем багажа си, да предвидим какво ще ни е нужно, да натоварим куфарите в багажника на колата, да шофираме, да разтоварим колата и да се настаним. Това няма как да се случи без минимум усилия.
  Зовът на познатото е ужасно настойчив. Той звучи при всяка възможност. И ние рискуваме неусетно да се плъзнем в старите си навици, зашото са ни удобни. Поради тяхната привлекателност и поради удоволствията, изпитвани в миналото, пътешествието може да е продължително. Много пъти ще се връщаме назад. Хиляди обещания ще си даваме и няма да ги изпълняваме. Но постепенно у нас ще се развиват нови вкусове и ще става все по - лесно да приемаме новото. По - малко ще ни е страх от реакциите на другите и от оценките им. Ще разбираме, че в края на краищата става дума за нашия живот и че никой не може да го изживее на наше място.
Ги Корно
  Защото ние сме творците на своя живот!