Откриване на пътеката

В една персийска история млад мъж се готви да влезе в опасна гора. Казват му направо, че трябва да я прекоси преди заник слънце или ще се загуби завинаги. Възрастният мъдрец, който го насочва, го съветва по време на пътуването да подтиква с пръчка коня си да побърза. Младият мъж кимва в знак на съгласие и после влиза в гората. Докато конят криволичи, младежът се оглежда за пръчка. Първата не му се струва достатъчно тежка. Следващата е твърде къса. А третата е много неудобна за държане. Така че, пътувайки през гората, младежът постоянно спира и разглежда пръчки, неспособен да си избере някоя. Преди да се усети, нощта пада. И може би той продължава да броди из нея и до днес, тъй като оттогава никой не го е виждал. Всъщност нямало значение коя пръчка ще избере, важното било просто да избере пръчка и да приключи с това!

Няма значение с какво ще започнем, защото всичко е свързано и важно за пътуването ни. Важното е да започнем. Откриването на собствената ни пътека е една от основните ни задачи. За да я разрешим успешно, имаме най - сигурния помощник - нежния шепот на сърцето ни. То знае посоката, но ние със своите стъпки създаваме пътеката. Едновременно навътре в нас и навън, към желаната цел. Това е тя, нашата пътека.