Защитена среда за въпроси, различни гледни точки и изпробване на нови идеи, нови чувства и модели на поведение. Всеки наш ден можем да превърнем във вълнуващо и успешно приключение. Заедно, рамо до рамо.
...Историите - във всякакъв смисъл - цъфтят на основата на усилена работа, интелектуална, духовна, семейна, физическа и пълноценна. Те никога не идват лесно. Тяхната същност не може да се роди и поддържа в комфортни условия, не може да придобие дълбочина в ентусиазиран, но неангажиран ум, нито да живее в плитка среда. Историите не могат да се "изучават". Те се научават чрез възприемане, чрез живот в близост до онези, които ги знаят, преживяват и разказват - и повече чрез ежедневните житейски задачи, отколкото чрез очевидно церемониални моменти. Лечебните истории не съществуват във вакуум. Не могат да съществуват откъснати от духовния си източник. В историите има някаква цялост, която идва от истинския живот в тях. Съветвам хората сами да проникват дълбоко в историите от своя живот. Сериозното проникване в тях, в историите от живота на семейството ви и на съвременния свят означава, че ви очакват трудности и изпитания. Ще разберете, че сте на прав път, ако сте преживели ожулените кокалчета на пръстите на ръцете, съня на студена земя, при това не еднократно, а непрекъснато, опипването в мрака, обикалянето в кръгове през нощта, смразяващите откровения и страшните приключения по пътя. Това си струва цената. Надявам се, че ще позволите на историите на вашия живот - да ви се случват и че ще работите с тях, със своя живот, не с живота на някой друг, ще ги поливате със своята кръв, сълзи и смях, докато разцъфтят, докато разцъфтите самите вие. Това е работата. Единствената работа.... Клариса Пинкола Естес
Това е една реална история за опита ни и как всеки от нас действа, разбирайки и усещайки нещата през своя досегашен опит. А той е толкова различен, колкото различни сме и ние - като минало, среда, възпитание, размисъл и проекти за бъдещето, към което се стремим. Не е достатъчно да кажем нещо, по - добре е да го покажем. Да споделим и защо правим нещо, и как го правим. Мислим, че е очевидно, че е лесно. Но не е. Непознато е. Понякога плашещо, понякога привлекателно. Когато опитаме сами новото, тогава ще бъдем готови да приемем трудностите и добрините му. "В един период живеех с бездомни хора. Бяха 150 и имаше клошари, бивши
затворници, наркомани, проститутки… Ние се борехме, опитвахме се да ги
учим, да променим живота на всички тях. А те имаха опита от предишния си
живот и никакъв опит от новия живот – да живееш с Бога, да живееш в
нормално семейство, да се научиш да бъдеш предан и стабилен, любящ и
трезвен. Всичко това за тях бяха просто концепции, не техен жизнен
собствен опит. Имаше едно момиче, Джойс, на 30-35 години. Беше болна от
хепатит, зависима от хероина, проститутка с 5 деца. Нито едно от децата
не беше с нея. Постоянно влизаше и излизаше от затвора. Тя дойде пребита
една нощ при нас, на висока доза, в 11.30 ч и каза, че умира и иска
помощ. Ние я приехме и като всички останали отначало я настанихме в
стаята за гости. Съгласи се да премине през програма за детоксикация.
Джойс се върна и след 30 дни без наркотици се тресеше, беше
раздразнителна. Реших да й дам много лека работа. Имаме библиотека с
много канапета – там провеждахме утринните си срещи. Казвам й: „Всичко,
което трябва да правиш, е да оправяш възглавниците по диваните, да
почистваш масите, да слагаш книгите по местата им и да се грижиш за
банята. Целия ден.” Тя се съгласи.
Връщам се, а всичко в безпорядък, банята мръсна Намерих я и й казвам –
виж, какво мислиш за това? А тя каза: „За мен това е достатъчно чисто.
Много по-чисто от всяка тоалетна, в която съм била аз!” Тя просто нямаше
опит в това, което исках да разбере. Когато й казвах да изчисти нещо,
тя съответно го съпоставяше с нейния опит, не с моя. Така всичко, което виждаме и чуваме, филтрираме през призмата на нашия
опит. Ако искаме някой да разбере нещо повече, трябва да променим
призмата. Трябва да им покажем." схиарх. Йоаким Пар
