Историите като лекарство

  ...Историите - във всякакъв смисъл - цъфтят на основата на усилена работа, интелектуална, духовна, семейна, физическа и пълноценна. Те никога не идват лесно. Тяхната същност не може да се роди и поддържа в комфортни условия, не може да придобие дълбочина в ентусиазиран, но неангажиран ум, нито да живее в плитка среда. Историите не могат да се "изучават". Те се научават чрез възприемане, чрез живот в близост до онези, които ги знаят, преживяват и разказват - и повече чрез ежедневните житейски задачи, отколкото чрез очевидно церемониални моменти.
  Лечебните истории не съществуват във вакуум. Не могат да съществуват откъснати от духовния си източник. В историите има някаква цялост, която идва от истинския живот в тях.
  Съветвам хората сами да проникват дълбоко в историите от своя живот. Сериозното проникване в тях, в историите от живота на семейството ви и на съвременния свят означава, че ви очакват трудности и изпитания. Ще разберете, че сте на прав път, ако сте преживели ожулените кокалчета на пръстите на ръцете, съня на студена земя, при това не еднократно, а непрекъснато, опипването в мрака, обикалянето в кръгове през нощта, смразяващите откровения и страшните приключения по пътя. Това си струва цената.
  Надявам се, че ще позволите на историите на вашия живот - да ви се случват и че ще работите с тях, със своя живот, не с живота на някой друг, ще ги поливате със своята кръв, сълзи и смях, докато разцъфтят, докато разцъфтите самите вие. Това е работата. Единствената работа....
Клариса Пинкола Естес