Митичната страна на човека

Повечето хора днес се идентифицират главно със своето съзнание и си въобразяват, че са само това, което знаят за себе си. Всеки, който има дори най - малката представа от психология, обаче, може да си даде сметка колко ограничено е подобно познание. Рационализмът и доктринерството са болестите на нашия век; те претендират, че имат всички отговори. Но много неща, които днес от нашата днешна ограничена гледна точка смятаме за невъзможни, ще бъдат открити. Понятията ни за време и пространство имат само приблизителна валидност и поради това оставят широко поле за по - малко и по - големи отклонения. Предвид подобна възможност аз внимателно се вслушвам в странните митове на душата, внимателно наблюдавам разнообразните събития, които ми се изпречват на пътя, независимо дали пасват на моите теоретични постулати.
За жалост, днес митичната страна на човека е сведена до минимум. Той не може да измисля фабули. В резултат на това твърде много неща му убягват, защото е твърде важно и дори здравословно да се говори за необясними неща. Същото е, ако изпушиш лула пред огъня на камината, слушайки хубава приказка за духове.
К.Г. Юнг

Нашите думи

"Обикновено не знаем как да разговаряме. Нашите думи и дискусии са като пробождания, които разкъсват връзката ни и убиват любовта ни.
Вместо думите ни да станат друг начин за укрепване на връзката ни, много пъти стават причина да се отдалечим от другия. И това е така, защото, когато отваряме устата си, показваме какво имаме в нас. И вътре има достатъчно его, за да не чуваме другия, да не зачитаме другия, да обиждаме другия.
Когато се срещаш с някой, не считай това възможност за себеизтъкване, а възможност за общение с него. Внимавай над себе си, тоест внимавай в твоите помисли и уста. Не допускай лесно, при най-малкия повод, да говориш за себе си. Ако те попитат, отговори. Отговаряй само конкретното, не това, което ти искаш да кажеш."
Арх. Павел Пападопулос

Нашите думи могат да раняват, но и да изцеляват. Да съграждат и да укрепват - първо нас самите, а след това и другите хора. Струва си да откриваме светлите, силните думи и с тях да изграждаме общата си реалност. Всеки ден, малко по малко.

За ангажираността

 " Думата "ангажираност" е изгубила значението си. Някога ангажираният човек беше някой, който заслужаваше възхищение. Той беше верен и устойчив. Сега ангажираността е нещо, което следва да се избягва. Човек днес не иска да се обвързва.
  Между другото, същото е и с вярата. Ние не искаме да бъдем принудени да ходим на служби през цялото време или да сме задължени да спазваме всички правила. Не искаме да се ангажираме с Бог. Приемаме го, когато се нуждаем от него, или когато нещата вървят добре. Ала действителна ангажираност? Това изисква издържливост - във вярата и в брака.
- А ако човек не иска да се ангажира? - попитах.
- Негов избор. Но се лишава от това, което е от другата страна.
- И какво е от другата страна?
- А - засмя се той. - Щастие, което сам човек не може да открие."

откъс от "Имай вяра", Мич Албом

"Той спи по време на буря"

 "Един мъж си търси работа в една ферма. Подава препоръчителното си писмо на новия си работодател. В него пише само това : "Той спи по време на буря." Собственикът отчаяно се нуждае от помощ, затова наема мъжа. Минават няколко седмици и внезапно, посред нощ, могъща буря разтърсва долината. Събуден от вихрушките дъжд и виещия вятър, собственикът скача от леглото. Вика новия си работник, ала човекът спи дълбоко. И така, той се втурва към обора. Вижда, за свое учудване, че животните са спокойни, подредени, пред тях е насипана изобилна храна. Тича към нивата. Вижда, че житните снопове са вързани и увити в платнища. Препуска към силозите. Вратите са заключени с резета, а зърното е сухо. И тогава разбира. "Той спи по време на буря".
  Приятели мои, ако ние се грижим за нещата, които са важни в живота, ако се отнасяме както трябва с хората, които обичаме, и ако поведението ни отговаря на вярата ни, животът ни не ще бъде прокълнат с болезнения трепет на неосъществения труд. Думите ни винаги ще бъдат искрени, прегръдките ни винаги ще бъдат силни. Никога не ще тънем в агонията на "Бих могъл,... трябваше да...". Ще можем да спим по време на буря.
  И когато дойде време, сбогуването ни ще бъде пълно."
автор Мич Албом  - "Имай вяра"

Добрата родителска грижа

  " Особеностите на добрата родителска грижа ( и на близките взаимоотношения като цяло ) са по своята същност регулаторни умения : способността да изслушваш, да забелязваш, да оформяш поведението и да можеш да възстановиш положителните си чувства посредством някакъв физически, емоционален или душевен контакт, чрез докосване, усмивка, вербализиране на чувствата и мислите. Тези способности са персонални, но не могат да бъдат напълно проявени в общество, което запраща децата си до ръба на допустимите граници. Да съумееш да забележиш и да откликнеш на чуждите чувства отнема време. Изисква се на чувствата да бъде заделено някакво душевно пространство и готовност взаимоотношенията да бъдат поставени на първо място. Това е предизвикателство за едно общество, устремено към постигане на целите си."
откъс от " Защо обичта е важна", Сю Герхард

Възможност за изцеление

  "Заради това, че в ранното си детство не са приемали чувствата и регулацията им, пациентите ми обикновено заемат отбранителна позиция, за да се опитат да се справят сами. Стремят се да приличат на някакво идеално същество, което според тях ще бъде обичано от идеалния родител (често такова, което няма никакви нужди) и естествено, винаги се провалят или отричат, че изпитват някакви обезпокоителни чувства или че взаимоотношенията имат чак такова голямо значение.
  Терапевтът удовлетворява у пациента нуждата някой друг да признае и разбере чувствата му и най - вече дълбоките му емоции. Най - важно от всичко е, че когато терапевт и пациент не могат да се разберат или не са съгласни по някой важен въпрос и се появи срив във взаимоотношенията им, терапевтът показва, че връзката може да бъде поправена. Този цикъл от сривове и поправки е ключът към стабилните взаимоотношения.
   Мисълта, че независимо от това какви проблеми има в общуването, те могат да бъдат поправени, дава увереност във връзката и в това, че регулацията ще бъде възстановена. Посредством тези преживявания заедно с психотерапевта постепенно се развива едно ново умение, способността да бъдеш чут и да слушаш, да слушаш и да бъдеш чут. Емоционалните състояния могат да бъдат споделени както вербално, така и невербално.
   За да бъдат създадени нови мрежи в мозъка, не е достатъчно само да бъдат предложени нови емоционални преживявания. За да се наложат тези мрежи, трябва новият вид регулация да се прилага отново и отново, докато бъдат затвърдени. Но веднъж укрепнат ли, индивидът вече притежава портативна регулаторна система, която може да се използва при общуването с други хора, за да поддържа доброто си душевно състояние. Така донякъде може да се постигне истинско изцеление."
из "Защо обичта е важна" от Сю Герхард

Дори да съм

Дори да съм избродил всички пътища,
пресичайки планини и долини,
от изток чак до запад,
ако не съм открил свободата
да бъда себе си,
не съм стигнал никъде.

Дори да съм споделил всичките си блага
с хора с различен език и култура,
да съм създал приятелства
с пилигрими от различни краища на света
или да съм споделял един подслон
със светци или принцове,
ако не съм способен утре да простя на съседа си,
не съм стигнал никъде.

Дори да съм носил тежка раница от началото до края,
да съм вдъхвал кураж по Пътя
на този, който е имал нужда,
да съм отстъпвал леглото си на някого,
който е бил по - изморен от мен,
или да съм споделял водата си с жадния,
ако щом се върна у дома и към работата си,
не съм способен да се отнасям към другите като с братя,
да внасям радост, мир и единство в отношенията си,
не съм стигнал никъде.

Дори да съм имал храна и вода всеки ден,
подслон за нощта и топла баня,
да съм бил посрещан добре
и да е имало кой да се погрижи за раните по краката ми,
ако във всичко това не съм усетил Божията любов,
не съм стигнал никъде.

Дори да съм видял всички символи по Пътя,
да съм съзерцавал най - красивите изгреви,
да съм научил да поздравявам на всички езици,
да съм пил от студената вода на всяка чешма,
ако не съм открил кой е авторът
на тази подарена красота и на този мир,
не съм стигнал никъде.

Ако от днес нататък
не продължа да вървя по Пътя Ти,
да търся и живея според наученото;
ако от днес нататък не виждам във всеки човек,
независимо дали е приятел или враг,
свой другар по Пътя;
ако от днес нататък не мога да разпознавам Бог,
не съм стигнал никъде.

Молитва от Ла Фаба, едно от селата по Камино