Дори да съм избродил всички пътища,
пресичайки планини и долини,
от изток чак до запад,
ако не съм открил свободата
да бъда себе си,
не съм стигнал никъде.
Дори да съм споделил всичките си блага
с хора с различен език и култура,
да съм създал приятелства
с пилигрими от различни краища на света
или да съм споделял един подслон
със светци или принцове,
ако не съм способен утре да простя на съседа си,
не съм стигнал никъде.
Дори да съм носил тежка раница от началото до края,
да съм вдъхвал кураж по Пътя
на този, който е имал нужда,
да съм отстъпвал леглото си на някого,
който е бил по - изморен от мен,
или да съм споделял водата си с жадния,
ако щом се върна у дома и към работата си,
не съм способен да се отнасям към другите като с братя,
да внасям радост, мир и единство в отношенията си,
не съм стигнал никъде.
Дори да съм имал храна и вода всеки ден,
подслон за нощта и топла баня,
да съм бил посрещан добре
и да е имало кой да се погрижи за раните по краката ми,
ако във всичко това не съм усетил Божията любов,
не съм стигнал никъде.
Дори да съм видял всички символи по Пътя,
да съм съзерцавал най - красивите изгреви,
да съм научил да поздравявам на всички езици,
да съм пил от студената вода на всяка чешма,
ако не съм открил кой е авторът
на тази подарена красота и на този мир,
не съм стигнал никъде.
Ако от днес нататък
не продължа да вървя по Пътя Ти,
да търся и живея според наученото;
ако от днес нататък не виждам във всеки човек,
независимо дали е приятел или враг,
свой другар по Пътя;
ако от днес нататък не мога да разпознавам Бог,
не съм стигнал никъде.
Молитва от Ла Фаба, едно от селата по Камино
Няма коментари:
Публикуване на коментар