Възможност за изцеление

  "Заради това, че в ранното си детство не са приемали чувствата и регулацията им, пациентите ми обикновено заемат отбранителна позиция, за да се опитат да се справят сами. Стремят се да приличат на някакво идеално същество, което според тях ще бъде обичано от идеалния родител (често такова, което няма никакви нужди) и естествено, винаги се провалят или отричат, че изпитват някакви обезпокоителни чувства или че взаимоотношенията имат чак такова голямо значение.
  Терапевтът удовлетворява у пациента нуждата някой друг да признае и разбере чувствата му и най - вече дълбоките му емоции. Най - важно от всичко е, че когато терапевт и пациент не могат да се разберат или не са съгласни по някой важен въпрос и се появи срив във взаимоотношенията им, терапевтът показва, че връзката може да бъде поправена. Този цикъл от сривове и поправки е ключът към стабилните взаимоотношения.
   Мисълта, че независимо от това какви проблеми има в общуването, те могат да бъдат поправени, дава увереност във връзката и в това, че регулацията ще бъде възстановена. Посредством тези преживявания заедно с психотерапевта постепенно се развива едно ново умение, способността да бъдеш чут и да слушаш, да слушаш и да бъдеш чут. Емоционалните състояния могат да бъдат споделени както вербално, така и невербално.
   За да бъдат създадени нови мрежи в мозъка, не е достатъчно само да бъдат предложени нови емоционални преживявания. За да се наложат тези мрежи, трябва новият вид регулация да се прилага отново и отново, докато бъдат затвърдени. Но веднъж укрепнат ли, индивидът вече притежава портативна регулаторна система, която може да се използва при общуването с други хора, за да поддържа доброто си душевно състояние. Така донякъде може да се постигне истинско изцеление."
из "Защо обичта е важна" от Сю Герхард