Обичам почивния си ден. Вие сигурно също обичате своя почивен ден. Независимо дали се пада в събота, неделя или всеки друг ден от седмицата. Това е специално време - тогава не носим обичайното облекло, не правим обичайните неща: събуждане, душ, кафе, пътуване до работата и т. н. в познатия ред. Нашият почивен ден идва преди или доста след слънцето, всеки път с различно настроение и ни казва - "Ти водиш. Да бъде както пожелаеш ти." Звучи супер, но дали е така на практика? Колко пъти се оказва, че всъщност сме прекалено уморени, напрегнати или просто не можем да усетим какво изобщо бихме искали да правим в "нашите" часове, накъде да поведем свободното си време, накъде да поведем самите себе си. И, в крайна сметка, подхващаме обичайните си дейности - ставане, душ, кафе...
Имам предложение за вас. Персонално предложение за всеки един. То гласи - хайде на купон на чувствата! Сред природата или на дивана, където пожелаете. Всички чувства ви идват на гости. и си спретвате страхотен купон! Свободни сте да изпитате всяко едно чувство - страх, умора, отегчение, тъга, дълбока скръб, луд смях, радост, възбуда, изумление, възторг, всяко чувство, което дойде у вас. Ще откриете, че има много и най - различни чувства - отдавна изпитвани, вече забравени или никога неизпитвани досега емоции, настроения, реакции. И вие сте способни да ги изпитвате всичките, когато и както ги усещате. Няма правила, нито норми, които трябва да спазвате. Без вина, без излишно благоприличие! Това е купон! Вашият купон, и вие можете да изпитате това чувство, което изберете на момента - искате ли да се пострахувате днес? Или страхът ви е до болка познат и искате нещо съвсем ново? Какво ще стане, ако се гмурнете във възторга? И после ... скачате в бурния смях, ей така, от раз! Доста елегантно ви се получи - като скок на тюлен в детско басейнче! Смехът се оказва не по - малко вълнуващ от страха. Виж ти, от смях също може да се трепери, да се подскача и да се заляга зад дивана... А като се посмее човек на воля, може да му се прииска да изпита чувството за успех, например. Да изправиш рамене, да отвориш сърце, дори да се погледнеш в огледалото и да си кажеш: "Харесвам се. Обичам се." Любов? Ето я, и любовта е дошла...
Всички си падаме по купоните, нали? Неслучайно мнозина казват "да се разбием от празнуване". Аз бих го формулирала така: да изпитаме свободно всички чувства, които пожелаем, наведнъж и така да нахраним телата и душите си. След което да се разтоварим емоционално от познатото и опознатото. Защото идва новият ден на нашето работно ежедневие. Времето на действия и приказките преди сън. Нашите приказки - за Началото, за Пътя, за Успеха и Радостта. За живота ни. В който можем да чувстваме всичко. В който сме всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар