"Все повече стават нашите съотечественици, които буквално са пропити от страшния дух на потреблението, дотолкова са проникнати от него, че и към Църквата се отнасят така утилитарно, като към някакъв духовен супермаркет. С тези хора е много сложно сериозно да поговориш за каквото и да било, те не искат да узнават, да се учат, те искат само едно - да вземат и да отнесат."
игумен Нектарий
Да вземат и да отнесат. Каквото видят, каквото си харесат - ако може, безплатно или пък да е много скъпо. За да се хвалят после пред себеподобните: виж какво мога да си позволя. Дрънкулка, на която да се порадват от ден до пладне. И после пак на лов за новото лъскаво нещо.
Вярно, ловуват хората. Тичат за нещо. Уж успяват в лова, а им става все по - горчив вкусът вътре в тях. Убягва им ... какво? Сякаш усещат тъжната истина. Убягва им ... някой. Сами на себе си се изплъзват. Вместо радост и удовлетворение в резултат от лова, от действията си, получават разочарование и една усилваща се болка. Вместо да градят в себе си, усещат как сякаш се рушат отвътре. Защо?
Може би освен да взимаме е добре и да даваме, да донасяме - доброжелателно внимание, търпимост към себе си и към другия, смирение за доброто на нашата душа и за душите на останалите хора. Свързани сме един с друг. Добро или зло правим, си оставаме свързани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар