Притча

Една жена гледала в отсрещния жилищен блок прането на съседката си, което било мръсно. Тя казвала на мъжа си: леле, ела да видиш! Тази отсреща не знае ли да пере?  Виж как е проснала прането! Мръсотията стои по него! Защо го простира, след като е мръсно!

Тя казала това веднъж,  два пъти и така всеки път, когато съседката простирала, коментирала: съседката не може да пере! Прането й е мръсно! Докато една сутрин се събудила, отишла при мъжа си и му казала: слушай, слушай!  Най-накрая! Този път прането й е  чисто! Най-накрая да се научи да пере! Мъжът се обърнал и й казал:  прането й  не е мръсно, а  аз, мила моя, реших просто да забърша стъклата на терасата, които ти отдавна не беше бърсала. Те бяха пълни с прах и мръсотия и затова ни се струваше, че целият квартал е в мръсотия. Жена му го изгледала.  Това е истината – не ме гледай! – й казал той. 

 Прането на съседката винаги е чисто, както и хората винаги са по-различни от това, което ние си мислим. Добре е да го имаме предвид. :)