Развиваме нова представа за нас самите, преценката ни се променя. Ставаме по - толерантни към себе си и започваме дори да се харесваме, недостатъците си и всичко останало. Ставаме по - толерантни и към другите хора. Вече не е необходимо да отговарят на очакванията ни, да споделят възгледите ни, да бъдат, каквито ние искаме, или да живеят по начина, по който ние очакваме от тях. Сега вече има повече място за пъстрота, противоречия, различия. При смекчаването на очакванията ни, свързани с другите, можем напълно да оценим разликите и уникалността им.
Нещата са такива, каквито са. Когато се отпуснем и позволим на живота просто да си тече, вместо да го дирижираме, се случва нещо чудесно. Ние оценяваме всичко заради това, което наистина е.
Из "Път към могъщество и слава" от Джон Кехоу
Когато заемем позиция, ние влизаме в хоризонта, към който се насочваме и пътешествието ни започва. Минаваме през вълнуващи, вдъхновяващи и ужасяващи приключения и откриваме колко много сме. Колко сме смели, силни, слаби и в крайна сметка - най - важното : истински сме. Във всяка ситуация търсим път и избираме да сме истински. Да сме верни на себе си.
Първият път - изненада : постигаме успех. Вторият път - отново успех. Третият път - вече действаме целенасочено : избираме да сме себе си. И ето - пак успяваме. Този път не сме изненадани. Усмихваме се. И очакваме следващата ситуация - тя винаги идва. Избираме целенасочено да сме истински и успехът е налице. Дали сме учудени?
Мисля, че по - голямата част от нас не сме самодоволни, а сме ... благодарни. Благодарни на удоволствието да бъдем себе си, на свободата, която ни прави по - живи, по - търпеливи, по - щедри. Щедри сме, защото имаме много за раздаване - колко неща видяхме, усетихме и получихме вътре в хоризонта. В хоризонта, който избрахме.
Избрахме. Заехме позиция. И получихме своята свобода.
Когато дойде новата ситуация, ние отново ще се изправим пред възможността да заемем някаква позиция. Ще заемете ли определена позиция сега?
С опита, който имаме. С даровете, които получихме и раздавахме с радост. С белезите, които ни правят толкова чаровни.
Каква е твоята позиция?
Няма коментари:
Публикуване на коментар