"Телефонът звънна. Грешка. Холи тъкмо щеше да затвори, когато нещо в гласа отсреща й прозвуча привлекателно. Каза малка шега, той отговори и после настъпи тишина, никой не затваряше. "Искаш ли да си поговорим?", попита той. "Странно е, но защо не.", помисли тя, доверявайки се на инстинкта си, тъй като нямаше навика да разговаря с непознати.
Четири часа по - късно, когато за Джеръми слънцето изгряваше над южна Франция, а при Холи се спускаше вечер над Ванкувър, те най - накрая затвориха телефоните, осъзнавайки, че се беше случило нещо необикновено.
Изминаха няколко дни и Джеръми се обади отново. Разговаряха дълго и така започна любовен роман от далечно разстояние.
След два месеца Холи беше на летището, за да посрещне Джеръми за първи път. Бяха се разбрали да не си разменят снимки и да не описват чертите си, така че никой от тях не знае как изглежда другият. Холи чакаше разтревожена на терминала за пристигащи, облечена в лилава рокля и облегната на една стена - така, както беше планирано. За Джеръми не беше никак трудно да я открие.
Няколко дни по - късно тя доведе новия си приятел у нас на вечеря. Химията помежду им беше очевидна. "Двойка влюбени гълъбчета ", каза жена ми, когато си тръгнаха. Разбира се, през тази седмица Джеръми направи предложение за брак, а Холи прие.
Сватбата беше във Ванкувър, точно шест месеца след телефонния разговор. Беше топъл, слънчев ден и церемонията се състоя на открито в една градина. Присъстваха приятели и роднини и на двамата.
Сега Холи и Джеръми живеят щастливо в Южна Франция, сред маслинова горичка, наслаждавайки се на радостите на семейния живот.
Никой, който добре познава Холи, не е изненадан, че й се случи точно това. Тя е човек, който се доверява на живота и очаква само най - доброто. Винаги вярва, че нещата ще излязат с добър край и така ставаше.
Необходимо е да оставим място в ежедневието си за необяснимото и загадъчното. Да предпочетем да мислим, че добрите неща могат и ще се случат на нас. Не през цялото време, но често и достатъчно постоянно трябва да имаме доверие на живота."
"Практика на щастието", Джон Кехоу
Няма коментари:
Публикуване на коментар