Ние не можем да изредим имената на
хората, които са построили тези катедрали. Разглеждайки отново и отново
тези гигантски творения, аз търсех имена, но виждах само надписи:
архитект – неизвестен, неизвестен, неизвестен… Те са строили, без да
разчитат някой да разбере за тях.
Там имаше история за един от строителите. Той издялкал върху греда мъничка птичка,
която щяла да е покрита отгоре от покрива. Някой се приближил към него и
го попитал: „Защо губите толкова време в това, което никой никога няма
да забележи?“. А той отговорил: “Защото Бог ще го види“.
Те знаели, че Бог вижда всичко. Ден след
ден отдавали целия си живот на колосалната работа, която никога нямало
да видят завършена. За изграждането на някои от тези катедрали са били
нужни повече от сто години – повече от живота на един строител. Но те се
трудили жертвено, неразчитайки на награда. Строили са, знаейки, че
името им никога няма да се изпише там.
Един писател дори е казал: „Днес вече ние не бихме могли да построим нищо толкова величествено. Защото останаха малко хора, готови да жертват себе си така“.
Никол Джонсън, източник: http://dobrotoliubie.com
Никол Джонсън, източник: http://dobrotoliubie.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар