Родих се като изгрева на слънцето - с много цвят, феерия и красота. Малцина видяха раждането ми, но пък всички те го обявиха за чудо, за напълно прекрасно събитие.
Веднага след това започнаха поученията и критиките - "не ходи така", "не пипай онова", "спри - тук е опасно!", "не се прегърбвай", "не се изпъчвай толкова", и т.н....
Когато разцъфна денят, се събудиха и останалите човеци. Стана още по - лошо. Много по - лошо, ако трябва да съм точна. Една част от хората ме намразиха. "Прекалено красива е!" - казаха. Когато се постарах да погрознея - "Прекалено грозна е.". Други викнаха - "Много е горда!" Опитах се да съм по - скромна - "Съвсем невзрачна е", обърнаха ми гръб те. После не харесаха дрехите ми, а сетне се възмутиха от голотата ми.
Разбрах, че не знаят какво искат и това започна да ме забавлява. Все по - често се смеех и радостно танцувах. По мой начин и когато пожелаех. Хората станаха трогателно объркани и недоволни.
Установиха, че съм им нужна. Че не могат да живеят без мен. Търсят ме, а когато ме намерят, се сърдят, че не правя това, което те искат, че не съм, каквато ми казват да бъда. Молят ме, опитват се да ме уплашат, обиждат ме, после ме ласкаят...
Но аз съм свободна. Идвам при всички, оставам само при този, който ме харесва и уважава. Който ме приема такава, каквато съм -
Любов...
