Да се научим да се доверяваме на живота

 Трябва да се научим да се доверяваме на живота - ние можем и правим всичко, което зависи от нас, но даваме възможността да ни се получават нещата според невидимия най - добър план за нас и нашия живот. Резултатът може да е различен от очаквания, но ние го приемаме с доверие и знаем, че е най - добрият конкретно за нас. Отворени сме всеки нов ден за новите възможности, които идват при нас и ги реализираме с желание и спокойствие.
  Радваме се на всеки момент и свободно приемаме даровете, които той ни носи. Свободно отдаваме на другите хора това, което ние имаме - време, внимание, обич, материални средства. Чувстваме се свързани, благодарни и благословени със самите себе си и с хората, около нас.
Животът ни е чудесен, изпълнен с успех и щастие.

Как да създадем значими и качествени връзки

  Значими връзки, основани на взаимно споделяне, грижа, уважение, доверие, разбирателство и любов, могат да бъдат установени с всеки, с когото споделяме откровено и от сърце, включително членове на семейството, интимни партньори, колеги в работата и приятели.
  За да установим значими връзки, трябва да отделим време да общуваме открито и честно, да споделяме най - съкровените си мечти и желания, нашите страхове и разочарования, да прекарваме пълноценно времето си заедно, докато работим, забавляваме се и израстваме. Когато споделяме нашите мисли, чувства и мъдрост, ние имаме възможност да се развиваме. Учим се не само от знанието и опита на другите, а и хората, с които сме близки, служат като огледала и отразяват различни страни от характера ни, учат ни къде трябва да израстнем. Например може би ни дразни, когато другите ни дават нежелан съвет, но когато се замислим, откриваме подобно поведение и у себе си.
  Близките ни отношения обаче дават възможност да се откроят също и силните ни страни и талантите ни. Понякога е по - лесно другите да забележат уникалните ни дарби и положителните ни качества, отколкото самите ние да ги осъзнаем.
  Както една красива градина, така и значимите връзки се нуждаят от време, енергия и внимание, за да се развият. Трябва да се засадят семената, да се полива и тори, да се окопава почвата, за да разцъфтят цветята, така и връзката също трябва да се обгрижва, да й се отделя внимание и да се уважава.
   За да водим пълноценен живот, е нужно да положим усилия и да обработваме почвата на нашите отношения, като градим здрави връзки, докато даваме от себе си и получаваме в дар от другия.

Животът винаги действа в наш интерес

Ние сме далеч по - велики, отколкото можем да си представим. И каквото и да преживяваме в живота си точно в този момент, нека вярваме, че всичко е за добро и се развива само в наш интерес. Възможно е то да не е хубаво, но е точно това, което трябва да научим, за да станем такива хора, каквито ни е предопределено да бъдем. Всичко случващо се в живота ни е перфектно оркестрирано, за да вдъхнови максималната ни еволюция като човешки същества и да достигнем истинската си сила. Нека се учим от живота и да оставим животът да ни отведе там, където ни е отредено да отидем - животът действа изцяло в наш интерес.

Да те възприемат такъв, какъвто си

Поредният прост, но красив парадокс в живота : Когато някой усеща, че друг го възприема такъв, какъвто е, това му дава свободата да върви напред и да започне да си мисли как иска да се промени, как да израсте, как да стане друг, как да постигне максимално онова, което желае да бъде.
  Човек, който е в състояние да усети и да предаде другиму усещането за неподправено възприемане, притежава възможността да окаже сериозна помощ на другия. Това, че приема другия такъв, какъвто е, е важен фактор за изграждането на едно взаимоотношение, в резултат на което другият да расте, да се развива, да извърши творчески промени, да се научи да решава проблеми, да се развие по посока на душевно здраве, да стане по - добър производител и творец и да разгърне пълните си възможности.
Да възприемеш някого такъв, какъвто е, е наистина акт на обич. Усещането, че те възприемат, е усещане, че те обичат.

Бъди верен на себе си

Да знаеш кой си те задължава да бъдеш този, който си.
Вместо "Познай себе си и бъди себе си" децата най - често чуват : "Крий се и отричай себе си , защото трябва да изглеждаш и да постъпваш, и да мислиш така, а не така.". Но колкото повече децата се затварят, толкова повече страдат. Те ( а също и възрастните ) навярно си мислят, че ако крият или отричат някаква част от себе си, която смятат за неприемлива, ще бъдат по - желани. Но процесът на развитие показва точно обратното. Колкото повече се съпротивляваме срещу нещо, то толкова повече упорства. А самата съпротива изисква енергия и в крайна сметка поражда сянка в психиката ни.
   Карл Юнг въвежда понятието "сянка", за да опише нашите скрити части, добрите и лошите, които или сме потиснали, или никога не сме осъзнали напълно. На практика става дума за неразгърнат потенциал. Сянката възниква, когато застанем между себе си и собствената си светлина. Юнг пише : "Всеки е следван от Сянка и колкото по - малко интегрирана е тя в съзнателния живот на индивида, толкова е по - черна и плътна. При всички положения тя се превръща в подсъзнателна пречка и изкривява и най - добрите ни намерения. Ако едно чувство за малоценност е осъзнато, винаги съществува шанс да бъде поправено. Освен това то непрекъснато е в съприкосновение с други интереси, така че непрекъснато е подложено на модификации. Но ако е изтласкано и е изолирано от съзнанието, никога няма да бъде поправено..."
   Когато признаем някакви свои части за неприемливи и проблематични, тяхната задушаваща хватка се разхлабва и се освобождава онази енергия, която сме употребявали до момента, за да ги потискаме. Парадоксът на израстването е в това, че ние надмогваме собствените си  граници, като ги приемем; променяме се, като сме това, което сме. Израстваме, като осъзнаваме тъмнината.
  Няма значение какво децата има да понасят в живота си - те трябва да се справят със себе си. Тъмните мисли, вледеняващият страх, смущаващите постъпки и натрапливите желания не бива да се отбягват, а напротив - да се приветстват.
  Духовният път не е път на фрагментиране - на изключване на части от себе си - а на събиране на частите. Символът за това е кръгът и той представлява цялостта. Ние оставаме верни на себе си, като сме честни докрай при чистенето и вземем предвид всичките си елементи, всички черни дупки и всяка малка светлинка, най - мрачните си сънища и блещукащите си надежди. Направим ли това, преставаме да пилеем време и енергия в отхвърляне на себе си, в криене и страх от себе си.
  Ние подкрепяме цялостността на детето, ако нашите послания - изречените и неизречените - гласят : "Не трябва да бъдеш някой друг, освен този, който си. Бъди гъвкав, любопитен, опитвай нови неща. Проверявай какво ти подхожда и какво не, ала преди всичко бъди себе си, бъди честен със себе си. Превърни се в подарък за света."
Тобин Харт

 Животът ни е дар, а ние сме дар - за живота си! Искрицата в нас, която запалва красивия огън на нашия щастлив живот.

Медитация

Ако свикнете всекидневно да посещавате сърцето на съществото си чрез медитация или разходка сред природата, то вие по - малко рискувате да изчезнете в собствените си очи в продължение на цели седмици. Ритуалът ви всеки ден ще ви връща към главното.
  Накъде води пътят на независимостта? Към мир със самите нас. Става дума за състояние на удовлетворение и пълнота, при което човек живее свободен, без нищо да очаква от който и да е или от каквото и да е. Така вкусваме от присъствието и се захранваме от присъствието, присъствието по отношение на съществото ни, по отношение на самите нас, по отношение на съществуването. Това спокойно присъствие се превръща във вътрешно състояние, което може да се пренесе във всички ситуации, дори шумните и напрегнатите.

Защо трябва да се правят усилия?

Необходимо е да се практикува всеки ден.Това се отнася както за овладяването на музикален инструмент, така и за овладяването на вътрешните ни състояния. Как бихме овладели изпълнението на фуга на Бах, ако през живота си не сме изсвирили и една гама ? В началото, макар с удоволствие да си представя бъдещето, ученикът не знае дали един ден подвигът ще бъде възможен. Целта му изглежда далечна и трудна за постигане. Ще трябва да премине през дисциплината и упоритостта. Ще трябва да вложи сърце в техниката, стабилност във вдъхновението, последователност в свободата, механика във фантастиката.
  Без четене, без учене, без вслушване в себе си, без медитация, без съзерцание, без хигиена на храненето, без физически упражнения, без внимание към другите, без изразяване, без терапия, ако е необходимо, как би могло да стане нещо съществено за най - доброто в нас? Как бихме могли да станем някоя прекрасна сутрин и да бъдем господари на себе си?
   Всичко става стъпка по стъпка, упражнение след упражнение. И ефектът неизбежно идва. Не може да не дойде. Ако всеки ден правим упражнения за повече гъвкавост, не може да не станем по - гъвкави. Ако редовно тренираме мускулите си, те ще заякнат, тъй като винаги са били на мястото си, но са дремали и само са чакали да бъдат събудени. Същото важи и за най - доброто в нас. Вие може би не сте убедени, че у вас има любов, радост и творчество. Но ако ги подхранвате всеки ден, те ще пораснат и ще се развият, тъй като вече са там.
   Това означава, че е необходимо да се прави непрекъснато, всекидневно, ежеминутно усилие. С течение на времето то се превръща просто в лека бдителност. Свързвано е с избор, също всекидневен и ежеминутен - да станем независими, да не сме роби на програмите си, да живеем пълнокръвен и творески живот, напълно удовлетворителен живот.
  Трябва да правим усилия, защото е необходимо да променим. Необходимо е да преминем от света на личността, на нейните страхове и образи, към света на най - доброто в нас, което искаме да подхраним и изразим. Както при всяко пътуване, ще трябва да се примирим с един момент на преход, който няма да ни е приятен, защото ще наруши навиците и удобството ни. Както при всяко пътуване, ще трябва да стегнем багажа си, да предвидим какво ще ни е нужно, да натоварим куфарите в багажника на колата, да шофираме, да разтоварим колата и да се настаним. Това няма как да се случи без минимум усилия.
  Зовът на познатото е ужасно настойчив. Той звучи при всяка възможност. И ние рискуваме неусетно да се плъзнем в старите си навици, зашото са ни удобни. Поради тяхната привлекателност и поради удоволствията, изпитвани в миналото, пътешествието може да е продължително. Много пъти ще се връщаме назад. Хиляди обещания ще си даваме и няма да ги изпълняваме. Но постепенно у нас ще се развиват нови вкусове и ще става все по - лесно да приемаме новото. По - малко ще ни е страх от реакциите на другите и от оценките им. Ще разбираме, че в края на краищата става дума за нашия живот и че никой не може да го изживее на наше място.
Ги Корно
  Защото ние сме творците на своя живот!