Да те възприемат такъв, какъвто си

Поредният прост, но красив парадокс в живота : Когато някой усеща, че друг го възприема такъв, какъвто е, това му дава свободата да върви напред и да започне да си мисли как иска да се промени, как да израсте, как да стане друг, как да постигне максимално онова, което желае да бъде.
  Човек, който е в състояние да усети и да предаде другиму усещането за неподправено възприемане, притежава възможността да окаже сериозна помощ на другия. Това, че приема другия такъв, какъвто е, е важен фактор за изграждането на едно взаимоотношение, в резултат на което другият да расте, да се развива, да извърши творчески промени, да се научи да решава проблеми, да се развие по посока на душевно здраве, да стане по - добър производител и творец и да разгърне пълните си възможности.
Да възприемеш някого такъв, какъвто е, е наистина акт на обич. Усещането, че те възприемат, е усещане, че те обичат.

Бъди верен на себе си

Да знаеш кой си те задължава да бъдеш този, който си.
Вместо "Познай себе си и бъди себе си" децата най - често чуват : "Крий се и отричай себе си , защото трябва да изглеждаш и да постъпваш, и да мислиш така, а не така.". Но колкото повече децата се затварят, толкова повече страдат. Те ( а също и възрастните ) навярно си мислят, че ако крият или отричат някаква част от себе си, която смятат за неприемлива, ще бъдат по - желани. Но процесът на развитие показва точно обратното. Колкото повече се съпротивляваме срещу нещо, то толкова повече упорства. А самата съпротива изисква енергия и в крайна сметка поражда сянка в психиката ни.
   Карл Юнг въвежда понятието "сянка", за да опише нашите скрити части, добрите и лошите, които или сме потиснали, или никога не сме осъзнали напълно. На практика става дума за неразгърнат потенциал. Сянката възниква, когато застанем между себе си и собствената си светлина. Юнг пише : "Всеки е следван от Сянка и колкото по - малко интегрирана е тя в съзнателния живот на индивида, толкова е по - черна и плътна. При всички положения тя се превръща в подсъзнателна пречка и изкривява и най - добрите ни намерения. Ако едно чувство за малоценност е осъзнато, винаги съществува шанс да бъде поправено. Освен това то непрекъснато е в съприкосновение с други интереси, така че непрекъснато е подложено на модификации. Но ако е изтласкано и е изолирано от съзнанието, никога няма да бъде поправено..."
   Когато признаем някакви свои части за неприемливи и проблематични, тяхната задушаваща хватка се разхлабва и се освобождава онази енергия, която сме употребявали до момента, за да ги потискаме. Парадоксът на израстването е в това, че ние надмогваме собствените си  граници, като ги приемем; променяме се, като сме това, което сме. Израстваме, като осъзнаваме тъмнината.
  Няма значение какво децата има да понасят в живота си - те трябва да се справят със себе си. Тъмните мисли, вледеняващият страх, смущаващите постъпки и натрапливите желания не бива да се отбягват, а напротив - да се приветстват.
  Духовният път не е път на фрагментиране - на изключване на части от себе си - а на събиране на частите. Символът за това е кръгът и той представлява цялостта. Ние оставаме верни на себе си, като сме честни докрай при чистенето и вземем предвид всичките си елементи, всички черни дупки и всяка малка светлинка, най - мрачните си сънища и блещукащите си надежди. Направим ли това, преставаме да пилеем време и енергия в отхвърляне на себе си, в криене и страх от себе си.
  Ние подкрепяме цялостността на детето, ако нашите послания - изречените и неизречените - гласят : "Не трябва да бъдеш някой друг, освен този, който си. Бъди гъвкав, любопитен, опитвай нови неща. Проверявай какво ти подхожда и какво не, ала преди всичко бъди себе си, бъди честен със себе си. Превърни се в подарък за света."
Тобин Харт

 Животът ни е дар, а ние сме дар - за живота си! Искрицата в нас, която запалва красивия огън на нашия щастлив живот.

Медитация

Ако свикнете всекидневно да посещавате сърцето на съществото си чрез медитация или разходка сред природата, то вие по - малко рискувате да изчезнете в собствените си очи в продължение на цели седмици. Ритуалът ви всеки ден ще ви връща към главното.
  Накъде води пътят на независимостта? Към мир със самите нас. Става дума за състояние на удовлетворение и пълнота, при което човек живее свободен, без нищо да очаква от който и да е или от каквото и да е. Така вкусваме от присъствието и се захранваме от присъствието, присъствието по отношение на съществото ни, по отношение на самите нас, по отношение на съществуването. Това спокойно присъствие се превръща във вътрешно състояние, което може да се пренесе във всички ситуации, дори шумните и напрегнатите.

Защо трябва да се правят усилия?

Необходимо е да се практикува всеки ден.Това се отнася както за овладяването на музикален инструмент, така и за овладяването на вътрешните ни състояния. Как бихме овладели изпълнението на фуга на Бах, ако през живота си не сме изсвирили и една гама ? В началото, макар с удоволствие да си представя бъдещето, ученикът не знае дали един ден подвигът ще бъде възможен. Целта му изглежда далечна и трудна за постигане. Ще трябва да премине през дисциплината и упоритостта. Ще трябва да вложи сърце в техниката, стабилност във вдъхновението, последователност в свободата, механика във фантастиката.
  Без четене, без учене, без вслушване в себе си, без медитация, без съзерцание, без хигиена на храненето, без физически упражнения, без внимание към другите, без изразяване, без терапия, ако е необходимо, как би могло да стане нещо съществено за най - доброто в нас? Как бихме могли да станем някоя прекрасна сутрин и да бъдем господари на себе си?
   Всичко става стъпка по стъпка, упражнение след упражнение. И ефектът неизбежно идва. Не може да не дойде. Ако всеки ден правим упражнения за повече гъвкавост, не може да не станем по - гъвкави. Ако редовно тренираме мускулите си, те ще заякнат, тъй като винаги са били на мястото си, но са дремали и само са чакали да бъдат събудени. Същото важи и за най - доброто в нас. Вие може би не сте убедени, че у вас има любов, радост и творчество. Но ако ги подхранвате всеки ден, те ще пораснат и ще се развият, тъй като вече са там.
   Това означава, че е необходимо да се прави непрекъснато, всекидневно, ежеминутно усилие. С течение на времето то се превръща просто в лека бдителност. Свързвано е с избор, също всекидневен и ежеминутен - да станем независими, да не сме роби на програмите си, да живеем пълнокръвен и творески живот, напълно удовлетворителен живот.
  Трябва да правим усилия, защото е необходимо да променим. Необходимо е да преминем от света на личността, на нейните страхове и образи, към света на най - доброто в нас, което искаме да подхраним и изразим. Както при всяко пътуване, ще трябва да се примирим с един момент на преход, който няма да ни е приятен, защото ще наруши навиците и удобството ни. Както при всяко пътуване, ще трябва да стегнем багажа си, да предвидим какво ще ни е нужно, да натоварим куфарите в багажника на колата, да шофираме, да разтоварим колата и да се настаним. Това няма как да се случи без минимум усилия.
  Зовът на познатото е ужасно настойчив. Той звучи при всяка възможност. И ние рискуваме неусетно да се плъзнем в старите си навици, зашото са ни удобни. Поради тяхната привлекателност и поради удоволствията, изпитвани в миналото, пътешествието може да е продължително. Много пъти ще се връщаме назад. Хиляди обещания ще си даваме и няма да ги изпълняваме. Но постепенно у нас ще се развиват нови вкусове и ще става все по - лесно да приемаме новото. По - малко ще ни е страх от реакциите на другите и от оценките им. Ще разбираме, че в края на краищата става дума за нашия живот и че никой не може да го изживее на наше място.
Ги Корно
  Защото ние сме творците на своя живот!

Кратко въведение в семейната психотерапия

В семейната психотерапия семейтвото се разглежда като затворена система - това, което се случва с един от членовете му, повлиява на всички други и обратно. Системата е изградена от семейството, всеки член на което от своя страна е постоянно свързан с рода, клана, роднините, предците и с всички, които могат да повлияят на настоящото положение. В центъра на системата се намират родителите и децата им, както и родителите на родителите, прадядовците и прабабите и всички предци. Освен това много важни са личности, които по - рано са играли значима роля в семейните отношения - например предишен годеник или настоящ любовник. Поведението и личността на един отделен  член от семейството се разглежда и проучва винагизаедно с условията на неговото родово минало. Във всеки един човек живее силата на предците му - както в добър, така и в лош аспект. Следователно можем да изходим от факта, че всеки е не просто център за самия себе си, а също принадлежи и към своята родова същност. Това е центъра на едно невидимо пространство, което запазва спомените, отстоява определени ценности и норми, и притежава собствена съвест.
Един пример от общ характер? Моля -
тоа е историята на Паул и Хана, чиято баба е загубила мъжа си през войната. От тази трагична случка са засегнати както децата на тази жена (родителите на Паул и Хана), така и самите Паул и Хана.
Паул, момчето, може да получи чрез родовата памет задачата да се идентифицира с дядо си. Така е възможно той да се превърне в саможивец, особено замислен и уравновесен човек и чрез поведението си неосъзнато да се бори против войната и насилието.
Подсъзнателната идентификация на Паул с образа на дядо му може да стигне дотам, че когато Паул достигне възрастта, на която е загинал дядо му, да пострада при злополука.
 Хана в съответствие със своята родова задача, идентифицирайки се с баба си, може дълги години да преживява нейната тъга. Най - интересно е, че Паул и Хана живеят така дори никога да не са чували за загиналия си през войната дядо.
Събитията следват своята вътрешна логика като се подчиняват на причини извън съзнателната опитност, а именно - гласа на родовата същност. Тази логика е странна и се основава на правила, които са трудни за разбиране и приемане. Te проследяват връзката отвъд смъртта и над реалната отговорност или вина, каквото например е значението на думата родов грях. Но смисълът на думите  вина и грях не е достатъчен за обяснение на причинно - следствените връзки.
И така - семейната психология изхожда от факта, че семейството и рода представляват затворена система, която съдържа в себе си както миналото, така и бъдещето.
А какво е астрологична семейна терапия? Новото предстои. :)

Зодиакът и 12-те принципа 2

Продължаваме приказката на Зодиака -

ДЪЛБОКИЯТ СКОРПИОН

Животът вече познава любовта, която се намира на нивото на Скорпиона. Но тази любов не е достатъчна, за да преодолее смъртта. Скорпионите се раждат по средата на времето, когато природата си взема последно сбогом. И какъв е техният отговор на смъртта, загубата, преходността, които са навсякъде около тях? Той гласи - "Създаване на нов живот".
През погледа на Скорпиона реалността се свежда до вечно повтарящия се процес на сътворение, разрушение и ново сътворение. Последната истина, която Скорпионът открива в себе си, е, че личността е преходна и незначителна.

ПРОСВЕТЛЕНИЯТ СТРЕЛЕЦ

За Скорпиона е ценно само оцеляването на общността, на собствената кръв, на своята раса и всички дейности, свързани с това : да се родиш, да се развиеш, да се бориш за оцеляване, да отгледаш потомци, да умреш! Стрелецът инстинктивно знае, че нациите трябва да живеят мирно една с друга, че от една територия може да се преместиш в друга без опасност за живота, че е възможно да има спортни състезания, при които победителят не убива или не прогонва  сам и да прави, че има книги, музеи, университети и църкви.

ВИСОКОМЕРНИЯТ  КОЗИРОГ

В астрологичния зодиак има горе и долу. Тези позиции - дори само заради положението си, подсказват нещо важно. Така четвъртият знак Рак, който се намира в дъното на кръга, действително символизира нещо от дълбоката вътрешност, нещо лично и свързано с интимната област.
 Най - горната част, десетият знак Козирог, в противовес олицетворява един неличностен принцип : да се стои над нещата, те да се наблюдават отгоре, да се държи дистанция, да се дирижира, контролира и ръководи. Всичко това са качества , които олицетворяват по - значителните постъпки на родените под десетия знак Козирог.

СВОБОДНИЯТ ВОДОЛЕЙ

Водолеят въплъщава освобождението и промяната. Той постоянно е против нещо, той е предателят, човекът, който мисли различно, геният, той е "побърканият". Както на нивото на Козирога всичко се свежда до контрол, правила и принцип, така при Водолея се появява просветленият индивид, истинският човек, който носи законите на живота в себе си и затова не се нуждае от контрол.

ТИХИТЕ РИБИ

Последният знак Риби е новото, при което животът се научава да се отдръпва  сам и да прави място на едно ново съществуване - на един нов живот, който започва отново чрез Овен. Така в знака Риби се откриват идеи като себеотрицание, доброволно отстъпване на инициативата, незачитане на самия себе си за важен, лавиране и изплъзване.

Въведението ни в психологическата астрология приключи. Следващия път е време за вглеждането ни в принципите на семейната психотерапия, за да се приближим с още една стъпка до астрологичната семейна психотерапия, която е един вълнуващ и лечебен процес на себеразвитие.
Животът ни е приключение, което ние създаваме всеки ден. С нещо ново, нещо вдъхновяващо и нещо любимо :)
До следващия път, приятели на себе си!

Зодиакът - последователността на 12-те принципа

Последователността на отделните знаци отразява универсалния принцип, че всеки от тях е изграден върху предходния и отвежда идеята му напред. Дванадесетте части се затварят в кръг, като всеки принцип носи част от цялото.

ДИНАМИЧНИЯТ ОВЕН

Той е първи и действително символизира новото начало. Представете си едно яйце, от чиято вътрешност един млад живот се опитва да си проправи път навън. Тогава черупката се счупва, новото създание поема първите си глътки въздух и започва да превзема пространството около себе си. Всичко това е свързано със знак Овен: да започнеш, да се разшириш, да вземеш и да превземеш.

СПОКОЙНИЯТ ТЕЛЕЦ

Все някога нашето новородено ще приеме някое място като свое собствено и чрез съответни действия - като маркиране или ограждане, ще се опита да го обяви за своя територия и собственост. Това е вторият астрологичен принцип, а именно Телец : подсигуряване, маркиране на територия, защитаване, запазване, събиране, присвояване, притежаване.

СОЦИАЛНИТЕ БЛИЗНАЦИ

Третият принцип Близнаци се задейства в момента, когато се събуди нашето любопитство да възприемаме другите живи същества и да започнем контакти с тях. Създава се първична социална реалност. Тя е водена от взаимно  привличане и отблъскване, получаване на удоволствие и преодоляване на страха. Реалността на Близнаците най - добре може да се сравни с играта на деца. Те са в идеален контакт едно с друго, който и при най - малкото смущение или неразбирателство се прекъсва и преминава в противопоставяне и вражда. В отношенията им липсва зрялост и социален респект, да не говорим за партньорство.

ДУШЕВНИЯТ РАК

Човекът, който първо чрез огъня ( Овен ) се е превърнал в личност, после си е присвоил и пригодил към себе си материята ( Телец ), а накрая е завладял елемента въздух ( Близнаци ), сега се изправя пред  Рак и водата. Навлизайки в нея, той попада в тайнствения свят, където живее душата, и започва едно пътуване в себе си и към себе си, сред митовете и приказките, в страната на своите усещания.

УБЕДЕНИЯТ В СЕБЕ СИ ЛЪВ

Родените със Слънце в Лъв са дарени с царствена самоубеденост. Типичните Лъвове са доволни от себе си, живеят тук и сега, и възприемат от света само това, което е удобно за задоволяване на потребностите и изпълнението на желанията им.

РАЗМИШЛЯВАЩАТА ДЕВА

Всеки зодиакален знак символизира една отделна форма на съществуване и всеки стъпва върху предходния, като развива идеите му напред. Девата развива идеите на Лъва, противопоставяйки на Лъвския аз верността на всички други реалности и миналото. От лъвското "Аз съм това, което съм" става "Аз съм това, което мога" и от "Аз живея в настоящето" става "Аз живея с времето, което е, и което идва." Това, че могат да виждат отвъд тук и сега, ги прави мъдри, но също и меланхолични, разсъдливи и въздържани.

СЪГЛАСНАТА ВЕЗНА

Всяка Везна още от първия ден след раждането си знае, че хората около нея са точно толкова важни, колкото самата тя. Везните са хора с изключително настроение, но то не идва, като например при Овена или Рака, непосредствено от стомаха или сърцето. Чувствата на Везната са резултат от хармонията между нея и другите хора. Те се създават, така да се каже, чак когато рефлектират върху друг човек.

Следва продължение... :)