Войнът в нас

  Възрастен човек от племето седнал да разкаже история на по - младите войни от племето си. Когато те се събрали и насядали около него, за да чуят мъдростта му, той започнал :
   "В мен се води яростна битка между два духа на мечки - войни. Първият дух изразява бойния си път чрез ярост, арогантност, завист, страх, горделивост, вина и негодувание. Вторият дух изразява бойния си път чрез великодушие, вяра, приятелство, надежда, смиреност, любов и мир. Тази битка се води във всеки войн, млад или стар."
   Младите мъже помислили над това за минута и един от тях попитал: "Кой дух на мечка - войн ще спечели?"
   Друг млад и пламенен войн извикал : "Аз знам, този, когото храните!"
   "Отчасти си прав; ако храня някого, той ще стане по - силен. Но е необходимо да разбирате и двата духа, за да намерите баланса в живота и вашия боен път. Ако пренебрегнете първия дух и го оставите да гладува, ако не го опитомите, той може да изпълзи и да ви погълне. Ако пренебрегнете втория дух и не подхранвате качествата му, ще се превърнете в самотник, от вас ще остане само празна черупка."
  Войните се учат да се изправят срещу най - важните противници, срещу самите себе си. Това означава да се изправят срещу самите себе си.

Притча

Една жена гледала в отсрещния жилищен блок прането на съседката си, което било мръсно. Тя казвала на мъжа си: леле, ела да видиш! Тази отсреща не знае ли да пере?  Виж как е проснала прането! Мръсотията стои по него! Защо го простира, след като е мръсно!

Тя казала това веднъж,  два пъти и така всеки път, когато съседката простирала, коментирала: съседката не може да пере! Прането й е мръсно! Докато една сутрин се събудила, отишла при мъжа си и му казала: слушай, слушай!  Най-накрая! Този път прането й е  чисто! Най-накрая да се научи да пере! Мъжът се обърнал и й казал:  прането й  не е мръсно, а  аз, мила моя, реших просто да забърша стъклата на терасата, които ти отдавна не беше бърсала. Те бяха пълни с прах и мръсотия и затова ни се струваше, че целият квартал е в мръсотия. Жена му го изгледала.  Това е истината – не ме гледай! – й казал той. 

 Прането на съседката винаги е чисто, както и хората винаги са по-различни от това, което ние си мислим. Добре е да го имаме предвид. :)

Историите като лекарство

  ...Историите - във всякакъв смисъл - цъфтят на основата на усилена работа, интелектуална, духовна, семейна, физическа и пълноценна. Те никога не идват лесно. Тяхната същност не може да се роди и поддържа в комфортни условия, не може да придобие дълбочина в ентусиазиран, но неангажиран ум, нито да живее в плитка среда. Историите не могат да се "изучават". Те се научават чрез възприемане, чрез живот в близост до онези, които ги знаят, преживяват и разказват - и повече чрез ежедневните житейски задачи, отколкото чрез очевидно церемониални моменти.
  Лечебните истории не съществуват във вакуум. Не могат да съществуват откъснати от духовния си източник. В историите има някаква цялост, която идва от истинския живот в тях.
  Съветвам хората сами да проникват дълбоко в историите от своя живот. Сериозното проникване в тях, в историите от живота на семейството ви и на съвременния свят означава, че ви очакват трудности и изпитания. Ще разберете, че сте на прав път, ако сте преживели ожулените кокалчета на пръстите на ръцете, съня на студена земя, при това не еднократно, а непрекъснато, опипването в мрака, обикалянето в кръгове през нощта, смразяващите откровения и страшните приключения по пътя. Това си струва цената.
  Надявам се, че ще позволите на историите на вашия живот - да ви се случват и че ще работите с тях, със своя живот, не с живота на някой друг, ще ги поливате със своята кръв, сълзи и смях, докато разцъфтят, докато разцъфтите самите вие. Това е работата. Единствената работа....
Клариса Пинкола Естес

За опита и различния начин, по който го виждаме

Това е една реална история за опита ни и как всеки от нас действа, разбирайки и усещайки нещата през своя досегашен опит. А той е толкова различен, колкото различни сме и ние - като минало, среда, възпитание, размисъл и проекти за бъдещето, към което се стремим. Не е достатъчно да кажем нещо, по - добре е да го покажем. Да споделим и защо правим нещо, и как го правим. Мислим, че е очевидно, че е лесно. Но не е. Непознато е. Понякога плашещо, понякога привлекателно. Когато опитаме сами новото, тогава ще бъдем готови да приемем трудностите и добрините му.

"В един период живеех с бездомни хора. Бяха 150 и имаше клошари, бивши затворници, наркомани, проститутки… Ние се борехме, опитвахме се да ги учим, да променим живота на всички тях. А те имаха опита от предишния си живот и никакъв опит от новия живот – да живееш с Бога, да живееш в нормално семейство, да се научиш да бъдеш предан и стабилен, любящ и трезвен. Всичко това за тях бяха просто концепции, не техен жизнен собствен опит. Имаше едно момиче, Джойс, на 30-35 години. Беше болна от хепатит, зависима от хероина, проститутка с 5 деца. Нито едно от децата не беше с нея. Постоянно влизаше и излизаше от затвора. Тя дойде пребита една нощ при нас, на висока доза, в 11.30 ч и каза, че умира и иска помощ. Ние я приехме и като всички останали отначало я настанихме в стаята за гости. Съгласи се да премине през програма за детоксикация. Джойс се върна и след 30 дни без наркотици се тресеше, беше раздразнителна. Реших да й дам много лека работа. Имаме библиотека с много канапета – там провеждахме утринните си срещи. Казвам й: „Всичко, което трябва да правиш, е да оправяш възглавниците по диваните, да почистваш масите, да слагаш книгите по местата им и да се грижиш за банята. Целия ден.” Тя се съгласи.

Връщам се, а всичко в безпорядък, банята мръсна Намерих я и й казвам – виж, какво мислиш за това? А тя каза: „За мен това е достатъчно чисто. Много по-чисто от всяка тоалетна, в която съм била аз!” Тя просто нямаше опит в това, което исках да разбере. Когато й казвах да изчисти нещо, тя съответно го съпоставяше с нейния опит, не с моя.

 Така всичко, което виждаме и чуваме, филтрираме през призмата на нашия опит. Ако искаме някой да разбере нещо повече, трябва да променим призмата. Трябва да им покажем."
 схиарх. Йоаким Пар

За вземането и за даването

"Все повече стават нашите съотечественици, които буквално са пропити от страшния дух на потреблението, дотолкова са проникнати от него, че и към Църквата  се отнасят така утилитарно, като към някакъв духовен супермаркет. С тези хора е много сложно сериозно да поговориш за каквото и да било, те не искат да узнават, да се учат, те искат само едно - да вземат и да отнесат."
игумен Нектарий

  Да вземат и да отнесат. Каквото видят, каквото си харесат - ако може, безплатно или пък да е много скъпо. За да се хвалят после пред себеподобните: виж какво мога да си позволя. Дрънкулка, на която да се порадват от ден до пладне. И после пак на лов за новото лъскаво нещо.
  Вярно, ловуват хората. Тичат за нещо. Уж успяват в лова, а им става все по - горчив вкусът вътре в тях. Убягва им ... какво? Сякаш усещат тъжната истина. Убягва им ... някой. Сами на себе си се изплъзват. Вместо радост и удовлетворение в резултат от лова, от действията си, получават разочарование и една усилваща се болка. Вместо да градят в себе си, усещат как сякаш се рушат отвътре. Защо?
  Може би освен да взимаме е добре и да даваме, да донасяме - доброжелателно внимание, търпимост към себе си и към другия, смирение за доброто на нашата душа и за душите на останалите хора. Свързани сме един с друг. Добро или зло правим, си оставаме свързани.

Вашите нужди са важни!

  Истината е, че вашите нужди са от значение и трябва да се погрижите първо за себе си и после за другите. Това се вижда ясно в самолетите, при инструкциите за родители в случай на инцидент : първо да сложат кислородната маска на себе си и след това на децата си. Ясно е, че в този случай родителите биха били безполезни за децата си, ако те самите не могат да дишат.
  Родителството извън самолета е същото, само че не е толкова очевидно. И в двата случая удовлетворяването на нуждите ви не подлежи на преговори. Ако не се грижите за нуждите си така че да сте в цветуща форма, може да сте в състояние да помагате на децата си да оцеляват, но няма да имате жизнеността и присъствието на духа, които ви трябват, за да им помогнете да процъфтяват. Нито пък ще можете да бъдете модел за това как те да се грижат за себе си, а това е едно от нещата, от които детето ви ще се нуждае най - много, когато напусне дома и заживее самостоятелно.
   Нуждите на родителите са от значение и изискват повече внимание и ресурси, отколкото повечето общности днес предлагат. Мечтаем си да имаме по едно място във всяка общност, където родителите да могат да ходят редовно, за да "зареждат батериите си", да се учат и да създават групи по интереси. Например, лесно можем да си представим как училищни дворове се превръщат в обществени центрове, които да служат на семействата вечерно време и през почивните дни...
   Живеем в забързани времена, трудно е, дори невъзможно, да се грижим добре за всичките си нужди през цялото време. Но намерението да правите най - доброто в тази посока е голяма стъпка напред.
Откъс от "Езикът на уважението", С.Харт и В.К.Ходсън

Нашите нужди като личности (и като родители) са важни и е наше право да се грижим за адекватното им задоволяване. Защото каквото даваме, това и получаваме.

За гледната точка

Гледната точка на едно момче, Джей -
"Разхождах се в музея в Парка на мира и бях страшно съсредоточен. Обожавам японската култура и докато четях колко хора са загинали и как бомбардировките са разтърсили из основи живота за години напред. Всичко бе толкова покъртително, че стоях напълно замаян и се мъчех да не заплача.
После излязохме навън, а учителят, г - н Кларк, продължи да упорства, че трябва да се снимаме. Аз все още изживявах кошмара на всички тези хора, които бяха загинали, а той ме караше да се усмихна. Изобщо не ми беше до усмивки. Той продължаваше да настоява, а аз не можех да го направя и тогава той ми нареди да изляза от групата, а аз му казах ( но твърде тихо, за да не ме чуе, понеже не бях чак толкова изперкал ), че той е този, който трябва да се върне в залата и да прочете какво пише под онези фотоси, понеже очевидно изобщо не беше разбрал какво ознават те. А после дойде и започна да ми вика. Е, тогава вече изпитах чувството все едно отгоре ми връхлита атомна бомба и изобщо нямаше къде да се скрия. Тазаи част малко ми се губи, а после си спомням как гневно крачех през парка. Още си го спомням.
Щом се качих в атобуса, направо сърцето ме заболя. Толкова ми беше тъжно, същевременно исках да поправя нещата, но не знаех как. ЧУвствах се така, сякаш бях захвърлен там, на другия край на света, и изобщо не знаех как да се оправя в тая каша, а в крайна сметка бях просто дете. През останалата част от деня го избягвах, но виждах, че и той продължава да мисли за това, защото човек усеща кога и другия си мисли за същото.
По - късно г - н Кларк дойде при мен да поговорим и предположи, че в Парка на мира съм бил ядосан, просто защото съм бил в лошо настроение или преуморен. Оставих го да си мисли каквото си иска и му се извиних, но това съвсем не беше всичко. Яд ме беше на него, защото исках той да се гордее с мен и да разбере колко признателен се чувствах.
Мисля, че възрастните изобщо не разбират, че понякога, когато децата им създават проблеми и после изглеждат разстроени, те са разстроени точно поради това, че са разочаровали възрастните. Ние сме си просто деца и не разбираме как точно да обясним нещата и да се изразим по правилния начин. Опитваме се, но понякога всичко излиза наопаки. Знам само, че през цялото време с г - н Кларк винаги ме е било грижа за него и съм го уважавал. Знам, че поведението ми казваше тъкмо обратното, но само защото децата се държат по определен начин, това изобщо не означава, че ни липсва уважение. Понякога се налага да се справяме с емоции, които не знаем как да овладеем."
Откъс от книгата на Рон Кларк "Край на скуката в час!"

Ето така понякога се чувстват децата. А и самите ние, макар да се предполага, че сме зрели и уравновесени хора. Затова е добре да търсим и да се вслушваме и в отсрещната страна, с която сме във взаимоотношения. Когато ни е грижа един за друг, нещата винаги се нареждат добре.